— Не, аз ще го поканя.
С пинцети в ръка отвори входната врата.
— Детектив Корбет, благодаря ви, че дойдохте. Вини… Полицай Хенсън е отзад в кухнята. А пистолетът… Ще ви го покажа.
Поведе го към стаята.
— Изтървах кутията, всичко, като го видях вътре. Исках да взема малко благовония, а той беше там.
— Кога за последно отваряхте кутията?
— Казах на Вини, че преди може би около три седмици. Той, такова, направи снимки — обясни, когато Корбет извади фотоапарата си.
— А сега ще направя и аз. — Наведе се, извади молив и закачи предпазителя. — Имате ли пистолет, госпожице Уолш?
— Нямам. Никога не съм имала пистолет. Никога дори не съм държала пистолет. Дори играчка, наистина. Майка ми беше категорично против военните играчки, а аз обичах пъзели и конструктори, и… Говоря глупости. Нервна съм. Не ми харесва вкъщи да има пистолет.
— Ще вземем този с нас.
Корбет си сложи ръкавици, а Вини влезе.
— Детектив, тук има някои незаключени прозорци. Абра ми каза, че невинаги ги заключва. Взех някои нишки, закачени на един от задните.
— Ще ги огледаме. Кой е бил в къщата през последните две седмици?
— О, ами провеждам курсове по йога веднъж седмично вечерта, така че тук са били курсистите ми. И децата на съседите са идвали. О, господи, децата. Това заредено ли? Заредено ли е това чудо?
— Да, заредено е.
— Ами ако някое от тях беше дошло тук… Не разсъждавам логично. Нямаше да дойдат тук и да вземат тази кутия от най-горния рафт в килера ми. Но ако бяха… — Затвори очи.
— Да са идвали някакви техници, майстори? — запита Корбет, докато вадеше торба за събиране на доказателства от джоба си.
— Не.
— Хазяин, от кабелната, нещо такова?
— Не. Курсистите ми и децата.
— Илай Ландън?
Очите й блеснаха. Корбет просто я наблюдаваше.
— Казали сте му, че знаете, че е невинен.
— И все пак трябва да задам този въпрос.
— Не е идвал тук през последните няколко седмици. Гледаше да е близо до Блъф Хаус след първото проникване. Трябваше да го умолявам да излезе от къщата за достатъчно дълго време, за да напазарува за семейството си, което ще идва този уикенд.
— Добре.
Корбет се изправи.
— Да погледнем нишките.
Абра изчака, докато двамата ги оглеждаха, а после зашепнаха нещо, хванаха ги с пинцетите и ги прибраха.
— Ще искате ли малко лимонада, детектив Корбет? Току-що я направих.
— Би било чудесно. А после защо не поседнете?
Нещо в начина, по който го каза, накара ръцете й да се изпотят. Сипа лимонадата и седна на масата.
— Да сте виждали някой да се мотае наоколо?
— Не. И не съм виждала повече мъжа от бара. Или поне не мисля, че съм го виждала. Би трябвало да го позная, въпреки че не можах да помогна кой знае колко с описанието. Точно затова отидох да взема благовония. Мислех, че може да ми помогне, ако опитам малко медитация. Напоследък съм доста изнервена и смятах, че това може да ме успокои.
— Изнервена?
— С всичко, което става, е разбираемо. А и… — По дяволите, щеше да го каже. — Някой ме следи.
— Видяхте ли някого?
— Не, но го почувствах. Не е плод на въображението ми, почти съм убедена, че не е. Вече знам какво е да те следят. Знаете какво ме сполетя преди няколко години.
— Да, така е.
— Е, чувствам го. Имам това чувство от няколко дни.
Погледна прозореца, който беше оставила отключен, погледна през стъклената врата на верандата към саксиите със смесени цветя, които беше подредила на слънцето.
— Доста време не съм в къщата и прекарвам повечето нощи при Илай. И тъй като съм била достатъчно небрежна, за да оставям прозорците незаключени, му е било забележително лесно да се вмъкне и да остави пистолета тук. Но защо? Не разбирам защо тук, защо мен. Или пък разбирам, но е заплетено. Ако някой е искал да ме дискредитира, да ме замеси, за да се хвърли съмнение върху алибито на Илай, защо просто не е подхвърлил оръжието в Блъф Хаус след взлома?
— Претърсили сме, преди да успее да го подхвърли, или не е планирал да го остави там — допусна Вини. — Извинете, детектив, избързах.
— Не, всичко е наред. През последните два дни Улф натискаше за разрешително за обиск за вашия дом. Началниците му не го подкрепят, моите — също. Той обаче не се отказва. Твърди, че някой му се обадил анонимно и му казал, че е видял жена, жена с дълга къдрава коса, която се отдалечавала от фара в нощта на убийството на Дънкан.