— Разбирам. — В стомаха й зейна хралупа. — А вие намирате пистолета тук. Така че или съм убила Дънкан, или съм била съучастник. Трябва ли ми адвокат?
— Няма да навреди, но точно сега нещата изглеждат такива, каквито са. Постановка. Това не означава, че ще прескочим процедурата.
— Разбирам.
Детективът опита лимонадата.
— Вижте, госпожице Уолш. Абра. Ще ви кажа как изглежда ситуацията и как ще я види шефът ми. Ако сте убили Дънкан, защо, за бога, не сте изхвърлили пистолета от скалата, особено след като претърсихме Блъф Хаус? А вместо това го криете в килера на спалнята си сред разни благовония? Подобно действие ви изкарва практически малоумна, а няма нищо, което да сочи, че не сте с всичкия си.
Абра само кимна. Все още не се доверяваше на гласа си.
— Намерихте го и ни се обадихте. Съвсем случайно водещият детектив по случая с убийството на съпругата на Ландън получава обаждане от анонимен източник — предплатена карта, както се установи — който три седмици след убийството твърди, че е видял жена с коса и тяло като вашите, която се отдалечавала от местопрестъплението във въпросната нощ.
— И детектив Улф му вярва.
— Може би да, може би не, но иска да си издейства разрешение за обиск заради това. Работата вони на постановка, некадърна при това, така че не вярвам Улф да й се върже, но както казах, не би имал нищо против да претърси дома ви.
— Тук няма нищо. Нищо… освен този пистолет.
— Ще постъпим според процедурата. Мога да издействам разрешение за обиск, но при всички положения ще бъде много по-лесно, ако просто ни допуснете.
Не й се искаше. От тази мисъл малко й призляваше. Но още повече й се щеше всичко да свърши.
— Добре, гледайте, търсете, правете каквото там трябва да правите.
— Благодаря. Когато приключим, искам да съм убеден, че това място е заключено, включително и прозорците.
— Да, ще се погрижа. И мисля, че ще прекарвам нощите или в Блъф Хаус, или при съседите, докато… за известно време.
— Най-добре.
— Трябва ли сега да кажете и на Илай? — Отпусна ръка, щом осъзна, че е стиснала колието от опушен кристал, което носеше — беше си го направила сама в ателието си — и усукваше верижката му. — Работата е там, че семейството му идва… сигурно вече са тук, за Великден. Мисля, че това ще разстрои всички.
— Докато не се наложи да говорим с него отново, не се налага да му казвам нищо.
— Добре.
— Обадих се да дойдат и да проверят за отпечатъци, но…
— Няма да има. Но такава е процедурата.
— Именно.
Щеше да го изтърпи. Къщата беше малка, нямаше да продължи дълго. Щеше да стои отвън, нямаше да се пречка. Осъзна, че така се е чувствал и Илай, когато полицията беше дошла да проверява, да се рови, да търси доказателства. И в онзи промеждутък от време той е имал чувството, че къщата не му принадлежи. Че вещите му не са негови.
Вини излезе навън.
— Приключват. Нищо. Няма отпечатъци по прозореца, по кутията, по съдържанието й. — Потупа я по гърба. — Претърсването е формалност, Абс. Съгласието ти за претърсване, без да се вади разрешително, само добавя допълнителни основания да се смята, че това е постановка.
— Знам.
— Искаш ли да постоя малко с теб?
— Не, трябва да се прибереш при семейството си. — Да боядисвате великденски яйца с момченцето си, помисли си тя. — Не трябваше да оставаш толкова време.
— Искам да ми се обаждаш по всяко време, за всичко.
— Ще го направя. Разчитай на това. Ще се пооправя малко и ще отида до Блъф Хаус. Искам да видя Хестър.
— Предай й поздрави от мен. Мога да те изчакам, докато си готова да тръгнеш.
— Не, добре съм. По-добре. Посред бял ден е. На плажа има хора. Онзи няма причина да ме притеснява за момента.
— Ти все пак дръж вратите и прозорците заключени.
— Ще го направя.
Изпрати го. Съседът й от отсрещната страна на улицата й помаха, а после продължи да копае градината си. Няколко момчета минаха на велосипеди.
Твърде оживено беше, че някой да се опита да се вмъкне, постара се да се убеди. А и нямаше причина точно сега да го прави.
Взе торбата за боклук и влезе в спалнята. Коленичи и събра всичко от пода, кутията и всичко останало. Нямаше как да знае какво е докосвал. Ако можеше, щеше да изхвърли цялото съдържание на килера.