Вместо това оправи грима си и събра някои неща в малка чанта, включително и рисунката. След като подреди кухнята, взе пайовете от ягода и ревен, които беше опекла, и ги опакова в кутия.
Отнесе ги в колата си и се върна за чантата и портмонето си. А когато заключи входната врата, сърцето й се сви.
Обичаше малката къща, а не знаеше кога отново ще се почувства сигурна в нея.
19.
Хора, шум и движение изпълваха Блъф Хаус. Илай беше забравил усещането толкова много гласове да ти говорят наведнъж, толкова много хора да вършат толкова различни неща, толкова много въпроси, на които трябваше да се отговаря.
След първоначалния шок установи, че се радва на компанията и хаоса. Завлече багажите на горния етаж, внесе торбите с провизии и подносите в кухнята, гледаше как племенницата му щапука навсякъде и как провежда напрегнат диалог с кучето, отбеляза изненаданото одобрение на майка си, когато предложи отрупан с плодове и сирена поднос за почерпка след пътя.
Но най-голямо удовлетворение получи, когато видя баба си да стои на верандата, а бризът да развява косите й, докато тя гледа морето.
Излезе навън при нея и я остави да се облегне на рамото му.
Изтегнато на едно слънчево петно, старото куче Сейди вдигна глава, размаха опашка и отново заспа.
— Слънцето напича старите кости — каза Хестър. — Моите и на Сейди. Липсваше ми това.
— Знам. — Илай обви ръка около раменете й. — И аз си мислех, че ти липсва.
— Така си е. Засадил си теменужки.
— Абра ги посади. Аз само ги поливам.
— Работата в екип е хубаво нещо. Помагаше ми да знам, че си тук, Илай. Не само от практични съображения, в къщата да има някого, а защото ти си този някой. Мисля, че и на теб ти липсваше това.
Обля го познатото чувство на вина и разкаяние.
— Съжалявам, че толкова дълго стоях настрани. Съжалявам повече, отколкото си мислех.
— Знаеше ли, че мразех да плавам?
Той я изгледа с неподправена изненада.
— Ти, Хестър? Първи помощник-капитан Ландън? Мислех, че обожаваш плаването.
— Дядо ти го обожаваше. А аз трябваше да пия хапчета, за да не ми се обръща стомахът. Обичам морето, но ми е по-добре да го гледам от сушата. Бракът е поредица от компромиси, които в най-добрия случай създават живот, партньорство. Ти направи компромис, Илай, и няма за какво да се извиняваш.
— Мислех утре да те изведа.
Това я разсмя.
— По-добре не.
— Защо си запазила яхтата?
Когато го изгледа простичко и му се усмихна, той разбра. От любов, помисли си и я целуна по бузата.
Тя се отдръпна и го погледна в очите.
— Значи си имаш куче.
— Май да. Имаше нужда от дом. Мога да обясня.
— Кучето е здравословна стъпка. — Отново го огледа и се облегна на бастуна си. — Изглеждаш по-добре.
— Дяволски се надявам да е така. И ти изглеждаш по-добре, бабо.
— Дяволски се надявам да е така. — Отново се засмя. — Ние с тебе сме двама ранени воини, нали така, млади ми Илай?
— Които в момента се изцеряват и стават все по-силни. Да се прибираме вътре, бабо.
Хестър въздъхна и стисна пръстите му, а след това, подпирайки се на бастуна си, отиде до стола и седна.
— Още има да се лекувам.
— Можеш да се лекуваш и тук. Ще остана с теб толкова, колкото трябва.
Очите й проблеснаха. За миг Илай се притесни, че ще види в тях сълзи, но се оказа светлина.
— Седни — нареди му тя. — Определено възнамерявам да се върна, но сега не му е времето. Ще е непрактично и неразумно да се натреса тук, докато всички ония лекари и физиотерапевти ме чакат в Бостън.
— Мога да те водя за процедурите. — Досега не си беше давал сметка колко много иска тя да се върне, не и докато не я видя на верандата, вперила поглед в морето. — Можем да уредим терапията ти да се провежда тук.
— Боже, колко много приличаш на мен по начина, по който мислиш. Точно това обмислях от момента, в който се свестих в болницата. Завръщането ми тук е едно от основните неща, които ми дават сила. Идвам от здрав род и бракът ми с Ландън само ме подсили още повече. Ще им натрия носовете на ония лекари, когато се оправя и си стъпя отново на краката.
— Те не познават Хестър Ландън.
— А, вече ме познават. — Тя отново седна. — Но все пак ми е необходимо още време. Имам нужда от майка ти. О, и от баща ти също. Той е добър син и винаги е бил. Но ми трябва Лиса, Бог да я поживи, поне за още известно време. Вече почвам да си стъпвам на краката, но все още не съм толкова добре, колкото бих искала, толкова, колкото ще бъда. Така че ще остана в Бостън, докато не се оправя до степен да съм доволна от себе си. А ти ще бъдеш тук.