Баща му дойде при него.
— Докато са заети тук, хайде да ме заведеш долу и да ми покажеш тая работа в мазето.
Не беше най-приятната задача, но и това трябваше да се направи. Слязоха долу, тръгнаха през мазето и Роб се спря пред винарската изба.
Спря се там, мъжът, който беше предал телосложението си, ръста и очите на Ландън на сина си, с ръце, пъхнати в джобовете на панталоните му в цвят каки.
— По времето на баба ми тук всичко беше пълно с конфитюри, желета, плодове, зеленчуци. Щайги с картофи и ябълки. Тук винаги ми е миришело на есен. Баба ти продължи традицията, макар не чак в такива мащаби. Но дните на безкрайните изтънчени приеми останаха в миналото.
— Помня някои изтънчени приеми.
— Нищо не е като едно време — каза Роб, щом продължиха. — Стотици хора, десетки от тях оставаха с дни, че дори и седмици, докато траеше сезонът. За това бяха нужни купища свободно време, килери с храна и напитки, къща, пълна с прислуга. Баща ми беше бизнесмен. Ако имаше някаква религия, то това беше бизнесът.
— Никога не съм знаел, че е имало коридори за прислугата. Наскоро чух за това.
— Затворили са ги още преди да се родя, за което съжалявах ужасно, като бях малък. Мама заплаши да направи така и с част от мазето. Обичах да се промъквам там с приятелите си, един господ знае защо.
— И аз така правех.
— Да не мислиш, че не знаех? — Роб се изкикоти и плесна сина си по рамото.
Щом се озоваха до старата част, отново спряха.
— Боже всемогъщи. Да де, каза ми колко е голямо, но не ти повярвах напълно. Що за лудост е тая?
— Треска за съкровища, боя се. Нищо друго няма смисъл.
— Човек няма как да е отраснал в Уиски Бийч и да не е прихванал от треската, пък дори и леката й форма.
— Ти?
— Като юноша трескаво вярвах в Зестрата на Есмералда. Преравях книгите, издирвах карти. Взимах уроци по гмуркане, за да се подготвя за търсенето на съкровището. Надраснах го, но нещо от магията остана. Обаче това… това е безсмислено. И опасно. Полицията има ли някакви предположения?
— Засега не, или поне не ги споделят с мен. А и в момента имат убийство на главата си.
Илай го беше обмислял, бе изчислявал плюсовете и минусите на това да сподели всичко с баща си. Но до този момент не бе разбрал, че е решил да се довери.
— Мисля, че може да са свързани.
Роб го изгледа.
— Хайде да изведем кучетата на разходка, а ти ще ми кажеш защо мислиш така. И каква е връзката.
Абра седеше с Хестър в дневната.
— Хубаво е — обяви младата жена. — Толкова ми липсваха тези мигове.
— Грижила си се за къщата прекрасно. Знаех, че мога да разчитам на теб. — Хестър махна към саксиите с цветята на верандата отвън. — Знаех си и съм била права.
— Получих помощ, но не голяма. Илай не го бива много за градинар.
— Това може да се промени. Друг човек е, откакто е тук.
— Имаше нужда от време, от пространство.
— Не само от това. Виждам отблясъци от човека, който е бил, както и от този, в който се превръща. Това радва сърцето ми, Абра.
— По-щастлив е, отколкото като дойде. Изглеждаше толкова тъжен, така изгубен, с толкова гняв под всичко това.
— Знам, и причината не е само в събитията от изминалата година. Позволи си да изгуби голяма част от себе си, защото даде обещание, а спазването на обещания е важно.
— Той обичаше ли я? Не ми се струва редно да питам.
— Мисля, че обичаше някои нейни черти и искаше да постигнат заедно каквото могат, искаше го достатъчно, за да даде обещание.
— Обещанието е страшно нещо.
— За някои — да. За хора като Илай. И за теб. Ако бракът му се беше оказал щастлив, може би щеше да се превърне в друг човек, в някакво ново издание на самия себе си. В някой, който би могъл да е щастлив от работата си като адвокат, от живота си в Бостън, а щеше и да е изпълнил обещанието. Щях да изгубя момчето, което някога растеше в Уиски Бийч, но това нямаше да е нещо лошо. Същото би могло да се каже и за теб.
— Предполагам, че може.
— Среща ли се с хора?
— Харесва самотата си, ала тя върви с работата, която си е избрал. Но, да. Май си допаднаха с Майк О’Мали и поднови познанството си с Вини Хенсън.
— А, онова момче. Кой би си помислил, че полуголият нехранимайко, дето пушеше трева, ще стане градски полицай.
— Винаги си го харесвала — личи си.
— Ами беше толкова приветлив. Радвам се, че Илай отново се е свързал с него и че е приятел с Майк.