— Всичко е наред, бабо. Не е нужно да си спомняш всичко.
— Откъслеци — повтори тя. — Дали запалих осветлението? Не съм сигурна. Имаше ли достатъчно лунна светлина? Не съм сигурна. Исках чай и тръгнах надолу по стълбите.
Стисна още по-силно ръката на Илай.
— Видях нещо. Някого. Някого в къщата. Побягнах ли? Паднах ли? Не помня.
— Кого видя?
— Не знам. Не съм сигурна. — Гласът й заглъхна крехък като кристал. — Не мога да видя лицето му. Опитах се да тръгна нагоре, но той беше зад мен. Мисля… Реших, че няма да успея да се кача, затова хукнах надолу. Чувам го, чувам го как идва зад мен. А после не мога да си спомня нищо до момента, в който се събудих в болницата. Ти беше там, Илай. Първо тебе видях, когато се събудих. Знаех, че ще се оправя, защото те видях.
— Ти се оправи.
Целуна я по ръката.
— Имаше някого в къщата. Не съм сънувала.
— Не, не си сънувала. Няма да го оставя да се върне, бабо. Няма да те нарани отново.
— Сега ти си в къщата, Илай. Трябва да се пазиш.
— Ще се пазя. Обещавам ти. Сега Блъф Хаус е моя отговорност. Довери ми се.
— Вярвам ти повече, отколкото на всеки друг. — Хестър затвори очи за миг. — Зад гардероба на третия етаж… големия двоен гардероб, там има механизъм, който отваря стена.
— Мислех, че коридорите са запечатани.
Дишането й отново се ускори и когато пак отвори очи, погледът й беше изпълнен с решимост.
— Да, повечето са затворени, но не всички. Любопитните момченца не могат да помръднат този тежък гардероб или етажерките в мазето, в старата му част, където дядо ти за известно време си беше направил работилница. Има още една стена зад етажерките. Останалото го запечатах. Компромис.
Сега успя да му се усмихне.
— Дядо ти ми правеше отстъпки, аз също му правех отстъпки. Така че не затворихме тези двата, за да не зазидаме окончателно традициите на Блъф Хаус. Никога не казах на баща ти, дори когато порасна достатъчно, за да не се прави на глупак.
— Защо?
— Мястото му е в Бостън. Твоето е тук. Ако ти се наложи да се криеш, да бягаш, използвай подвижните стени. Никой друг не знае, освен Стоуни Трибет, ако въобще помни и той.
— Той си спомня. Направи ми скица на коридорите, как са били някога. Но не ми каза, че има два отворени.
— Лоялност — простичко отвърна Хестър. — Помолих го да не казва на никого.
— Добре. Сега знам и не трябва да се притесняваш за мен.
— Трябва да видя лицето му, на мъжа, който беше в къщата онази нощ. Ще го видя. Ще събера парчетата.
— Защо да не ти направя от онзи чай? — предложи Абра.
— Мина му времето на чая. — Хестър изправи рамене. — Можеш обаче да ми помогнеш да стана и да сляза долу. А после да ми сипеш една хубава чаша уиски.
20.
На два пъти през нощта Илай става, за да обикаля къщата, а кучето вярно вървеше до него. Провери вратите, прозорците, алармата, дори излезе на голямата веранда, за да види дали няма някакво движение на плажа.
Всички, за които го беше грижа, спяха в Блъф Хаус, така че нямаше да рискува.
Това, което баба му си беше припомнила, промени нещата. Не за присъствието на нападателя — Илай и без това вече вярваше, че човекът е бил там в нощта, когато тя падна. А за мястото. Баба му каза, че е видяла някого на горния етаж и се втурнала надолу, или поне се е опитала. Значи не ставаше дума за човек, който излиза от мазето на основния етаж.
Сега имаше три възможности.
Съзнанието й да е объркано. Възможно, разбира се, особено след претърпяната травма. Това обаче не му се вярваше.
Съществуваше и възможността да става въпрос за двама различни нарушители, които можеха да са свързани или да са напълно независими един от друг. Не можеше и нямаше да пренебрегне тази възможност.
Последната възможност беше един нарушител, същият, който беше влязъл с взлом и беше нападнал Абра, същият, който беше копал в старото мазе. Което поставяше въпроса какво е правил на горния етаж. Каква е била целта му?
Щом семейството му си тръгнеше за Бостън, Илай щеше отново да обиколи къщата, стая по стая, кътче по кътче, и да потърси някои отговори.
Дотогава двамата с Барби щяха да са на пост.
Легна до Абра и остана буден, опитвайки се да събере парчетата. Безименен бандит, партньор с Дънкан? Кражбата, безчестието, а после убийството на Дънкан от неизвестния, който премахва от кабинета му всички следи, свързващи го с детектива.