Изправи се, видя кучето, което се беше свило в леглото си, сложило собственически лапа върху кокал играчка. По някаква причина спящото куче му вдъхна увереност, напомни му, че реалността може да е проста като добро куче и слънчева неделна сутрин.
Щеше да я кара по-спокойно, колкото се наложеше, докато преодолее усложненията и неволите на сънищата.
Още щом краката му докоснаха пода, Барби скочи и размаха опашка.
— Всичко е наред — каза той високо.
Обу дънките си и си сложи риза, след което отиде да потърси Абра. Не се изненада, че я откри в гимнастическия салон, а че видя там и баба си. Искрено се сащиса, когато се натъкна на несломимата Хестър Ландън, седнала с кръстосани крака на червена рогозка, обута с черен клин до коленете и лавандулово горнище, което оставяше ръцете и по-голямата част от раменете й голи.
Видя белега от операцията й, който се спускаше от лявото й рамо към лакътя — дълбоки белези като тези в мазето. Белези по това, което беше негово, което обичаше и което трябваше да пази.
— Като вдишваш, наклони се наляво. Не се изпъвай прекалено, Хестър.
— Занимаваш ме с йога за бабички.
Досадата в гласа на Хестър направи ситуацията с една идея по-нормална.
— Просто трябва да сме внимателни. Дишай. Вдишвай с вдигнати нагоре ръце, докосни дланите си. Издишай. Вдишай и се наклони надясно. Двете ръце нагоре. Повтори това два пъти.
Докато говореше, Абра коленичи зад Хестър и разтри раменете й.
— Здрави ръце имаш, момиче.
— А ти си много напрегната. Успокой се. Раменете надолу и назад. Просто се отпускаме, това е всичко.
— Бог ми е свидетел, че имам нужда от това. Събуждам се схваната като дъска и после цял ден съм така. Губя гъвкавостта си. Дори не знам дали някога ще успея пак да докосна палците на краката си.
— Ще се оправиш. Какво ти казаха лекарите? Не би пострадала по-лошо…
— Не умрях — прекъсна я Хестър и Илай видя как Абра потръпва и затваря очи.
— Защото имаш здрави кости и здраво сърце.
— Здрава глава.
— Не мога да го оспоря. Цял живот си се пазила и си била активна. Сега се лекуваш и трябва да бъдеш търпелива. До лятото ще можеш да изпълняваш отново асаните.
— Често си мисля, че е голяма загуба, дето не ги знаех всичките тия пози, докато моят Илай беше жив.
На Илай му трябваше миг, за да схване думите й, а после да се шокира и потресе. Абра я разбра веднага и мръсничко се засмя.
— В памет на обичния ти Илай сега издишай, изправи гърба и се наведи напред. Леко. Леко.
— Надявам се младият Илай да оценява колко си гъвкава.
— Мога да потвърдя.
А младият Илай реши да прояви дискретност и да се оттегли.
Щеше да направи кафе, да си сипе чаша и да разходи кучетата. Докато приключеше с това, баба му вече би трябвало да се е облякла като неговата баба. И може би дори представата как тя прави секс с дядо му щеше да се е изпарила от ума му.
Долови аромата на кафе, докато вървеше към кухнята, и откри сестра си по пижама да вдъхва уханието над една чаша.
Сейди се беше излегнала на кухненския под, но се изправи и отиде при Барби, за да се подушат.
— Къде е бебето?
— Ето тук. — Триша потупа големия си корем. — Кака й е горе за неделно гушкане с тати. Отвори ми се малко спокойствие и се наслаждавам на единствената чаша кафе, която ми се полага за деня. И ти можеш да си сипеш една, а после да ми помогнеш да скрия яйцата.
— Мога, но след като разходя кучетата.
— Става. — Триша се наведе и почеса Барби. — Такава душичка е и е добра компания за Сейди. Ако имаше брат или сестра, щях да си взема. Много мила е със Сели. Толкова търпелива и любезна.
— Да.
Ето ти куче пазач, каза си Илай, докато си сипваше кафе.
— Нямах много време да разговарям с теб насаме. Бих искала да ти кажа, че изглеждаш добре. Добре изглеждаш, Илай.
— Че как изглеждах преди?
— Като изпития, блед и тъп чичо на Илай.
— Е, благодаря.
— Ти попита. Все още си малко мършав, но вече приличаш на себе си. Ето защо обичам Абра. Много.
Той я изгледа косо и Триша наклони глава.
— Да не се каниш да ми кажеш, че тя няма нищо общо?
— Не. Канех се да кажа, че не знам как съм живял досега в това семейство, без да подозирам за манията му по секса. Току-що чух баба да загатва на Абра за сексуалния си живот с дядо.
— Сериозно?
— Сериозно. И сега трябва да го залича от паметта си. Хайде, Барби. Да изведем Сейди на разходка.