Отиде до еркера и се замисли за първия си обход в деня, в който се беше върнал.
Да, може да работи тук, каза си отново. Нямаше да е нужно много, за да се пооправи мястото, а и на него не му трябваше кой знае какво. Да качи бюрото си, някои папки, полици… и да модернизира банята.
— Че кой писател не би искал мансарда. Да, може би. Може да го направя, след като баба най-сетне се върне вкъщи. Ще помисля над това.
Което нямаше нищо общо с целта му, призна си той, така че предприе втори обход. Представи си как камериерките слизат от железните си легла на зазоряване, босите крака по студения под. Икономът облича колосаната си бяла риза, главната икономка си прави списък със задълженията си за деня.
Тук беше съществувал цял един свят. Свят, за който семейството вероятно знаеше малко. А това, което не съществуваше, доколкото можеше да види, не си струваше влизането с взлом, нито пък потрошаването на костите на възрастна жена.
Върна се в просторния салон и огледа стария гардероб, облегнат на стена с ужасни според Илай тапети на цветя. При близък оглед не забеляза следи да е бил местен през последното десетилетие или повече.
Обхванат от любопитство, се опита да го избута, като притисна гръб в него. И не го помести с повече от сантиметър или два. Опита се да достигне тясното пространство зад него, после да подпъхне ръката си отдолу.
Не само непослушните малки момчета не биха могли да го мръднат, с това не би се справил и възрастен мъж. Не и сам.
Инстинктивно извади телефона си и превъртя списъка си с контакти, които Абра беше въвела. Избра номера на Майк О’Мали.
— Здравей, Майк, Илай Ландън е. Да, добре. Благодаря.
Отново се облегна на гардероба, солиден и стабилен като секвоя.
— Виж, дали днес ще имаш някоя свободна минута?… Наистина? Щом имаш свободен ден, не искам да нарушавам плановете ти… В такъв случай мога да се възползвам от помощта ти за една работа. Имам нужда от малко мускули. — Засмя се, когато Майк го попита кои мускули точно. — Всички… Задължен съм ти.
Затвори и погледна Барби.
— Вероятно е глупаво, а? Но кой може да устои на тайна стена?
Слезе надолу по стълбите и постоя в кабинета си, като си представяше как го мести на третия етаж. Реши, че идеята не е съвсем луда. По-скоро… ексцентрична.
Тапетите трябваше да се разкарат и сигурно щеше да се отвори работа с отоплението, тока, канализацията. И накрая трябваше да измисли какво да прави с останалото пространство там горе.
Но беше хубаво да мисли за това.
Барби надигна глава. Излая три пъти миг преди звънецът на вратата да се обади.
— Какви уши имаш! — възхити се Илай и тръгна с нея надолу по стълбите.
— Много си бърз.
— Защото ме спаси от работата по двора. Хей, здрасти! — Майк почеса Барби, докато тя душеше панталона му. — Чух, че си взел куче. Как му е името?
— Нейното име? — Илай потисна тръпка. — Барби.
— О! — Болка и съчувствие покриха лицето на Майк. — Сериозно?
— Ами дойде си с името.
— Става, стига да не й вземеш приятел и да го наречеш Кен. От известно време не съм идвал тук — добави Майк, като пристъпи във фоайето. — Адски голямо пространство. Морийн каза, че семейството ти е идвало за Великден. Как е госпожа Ландън?
— По-добре. Много по-добре. Надявам се да се завърне в Блъф Хаус до края на лятото.
— Чудесно ще е отново да е тук. Не че искаме да се разкараш от Уиски Бийч.
— Оставам.
— Без майтап? — Майк се ухили широко и го потупа по рамото. — Радвам се да го чуя, човече. Можем да използваме малко прясно месо в месечните си сбирки на покер. Ще вдигаме мизата и ще задържаме, когато вдигаш ти.
— С колко се влиза?
— С петдесет. Малък отбор сме.
— Кажи ми, когато се събирате следващия път. Онова чудо е нагоре по стълбите — каза Илай, като посочи и тръгна към стълбището. — Третият етаж.
— Страхотно. Никога не съм бил там.
— И аз не бях влизал от дете. Играехме горе, когато времето беше лошо, а един-два пъти сме си лягали там и си разказвахме истории за духове. Сега обаче е само склад.
— Значи ще сваляме нещо долу?
— Не. Само ще го преместим. Огромен гардероб. Двоен гардероб — добави Илай, като тръгнаха по стълбите. — Ей тук вътре.
— Хубаво пространство, ужасни тапети.
— Говори ми.
Майк огледа стаята и погледът му се спря върху гардероба.