— Огромен звяр. — Приближи се до него и прокара пръсти през гравираната му повърхност. — Красавец. Махагон, нали?
— Така мисля.
— Имам братовчед, който се занимава с антики. Ще се подмокри от кеф, ако му попадне нещо такова. Къде ще го местим?
— Само на няколко стъпки. — Под озадачения поглед на Майк Илай сви рамене. — Ами… Зад него има преграда.
— Преграда?
— Вход към коридор.
— Брей, мамка му! — Майк размаха юмрук във въздуха и погледът му засия. — Таен коридор? Накъде води?
— Надолу към мазето според това, което са ми разказвали. Само са ми казвали. Идея си нямах. Били са коридори за прислугата — обясни той. — Притеснявали са баба ми, така че ги затворила, но този и още един в мазето само ги покрила.
— Това е страхотно. — Майк потърка ръце. — Да го преместим това копеле.
Откриха, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Тъй като нямаше как да го вдигнат, а да го избутат се оказа невъзможно, застанаха първо в единия му край, а после в другия, като го побутваха с по няколко сантиметра всеки път.
— Следващия път ще си вземем кран. — Майк се изправи и раздвижи рамене.
— Как ли са го домъкнали тук, по дяволите?
— Десет мъже и една жена, която обявява, че сигурно ще изглежда по-добре на отсрещната стена. И ако кажеш на Морийн, че съм казал това, ще се закълна, че си гнусен лъжец.
— Току-що ми помогна да мръдна десеттонен гардероб. Лоялността ми е твоя завинаги. Виждаш ли тук? Това е краят на преградата. Гадният тапет малко я прикрива, но като знаеш, че е там…
Опипа около тапетния бордюр, докато не напипа механизма. Когато чу слабото изщракване, погледна Майк.
— В играта ли си?
— Шегуваш ли се? Второто ми име е Играча. Отваряй.
Илай натисна преградата, усети как поддава леко, а после се открехна на два пръста към него.
— Я се отвори — измърмори той и натисна, докато отвори напълно.
Видя тесен коридор, а после — стълби, спускащи се мрака. Инстинктивно опипа стената за ключ за осветление и се изненада, като се натъкна на такъв. Но когато го натисна, не стана нищо.
— Или тук няма ток, или няма крушка. Ще взема две фенерчета.
— И може би самун хляб. За да пускаме трохички — обясни Майк. — И голяма тояга, в случай че има плъхове. Добре де, само фенерче — поправи се, като видя студения поглед на Илай.
— Ей сега се връщам.
Взе две бири заедно с фенерчетата. Поне това можеше да направи.
— По-добре от самун хляб. — Майк взе бирата и фенерчето и освети тавана на коридора. — Няма крушка.
— Следващия път ще донеса. — Въоръжен с фенерче, Илай пристъпи в коридора. — Доста е тесен и все пак е по-широк, отколкото си го представях. Предполагам, че са имали нужда от място, за да разнасят подноси и други такива. Стълбите изглеждат здрави, обаче внимавай.
— Може да има змии, и то много опасни. Ти влез първи.
Илай се засмя и тръгна надолу.
— Съмнявам се да се натъкнем на скелета на някой мразен иконом или на последните слова на небрежна домоуправителка, издълбани на стената.
— Може да видим призрак. Достатъчно зловещо е.
И прашно, и влажно. Стълбите скърцаха под краката им, но поне нямаше плъхове, които да ги гледат с червените си очички.
Илай спря, когато светлината от фенера му се спря на друга преграда.
— Чакай да помисля. — И да се ориентирам, добави наум. — Това трябва да се пада вторият етаж. Виждаш ли тук? Трябва да излиза към спалнята на баба ми. Сигурно тук е главният коридор. Боже, като деца бихме убили, за да ги отворим. Можех да се промъкна, да изскоча и да изкарам ангелите на сестра си.
— И точно това е била причината баба ти да запечата вратите.
— Аха.
— Мислиш отново да ги отвориш?
— Аха. Няма причина за това, но да.
— Това, че е яко, е достатъчна причина.
Продължиха по коридора, слизаха надолу, завиваха.
От скицата, която беше запомнил, Илай отсъди, че вратите някога се бяха отваряли на стратегически места из къщата, в гостните, кухнята, дневната, вестибюла и някъде в дебрите на мазето.
— По дяволите. Първо трябваше да преместим стелажите, които затварят другата стена.
Обаче намери лоста и издърпа вратата към себе си, така че двамата с Майк се озоваха срещу стари буркани и ръждясали инструменти, зад които видяха мазето.
— Трябва да отвориш отново тези коридори, човече. Помисли си за партитата за Хелоуин.