Илай обаче мислеше за нещо друго.
— Мога да го вкарам тук — измърмори той.
— А?
— Оня задник, дето влезе и копа тук долу. Трябва да помисля за това.
— Вмъкваш се тук и го примамваш вътре. Класически капан — съгласи се Майк. — И после какво?
— Мисля за това.
Затвори вратата, закле се да премести стелажите и да измисли план.
— Кажи ми. Нямам нищо против да участвам в залавянето на оня. Морийн все още е наплашена — обясни Майк, като тръгнаха обратно нагоре. — Не знам дали ще се успокои, докато не го заловят, особено след като всички смятат, че е същият, дето пречука детектива. Логично е.
— Да, така е.
— А когато разбра, че оня изрод е подхвърлил пистолета в къщата на Абра, съвсем се наплаши.
— Не мога да я виня, че… Какво? Какъв пистолет? Какви ги говориш?
— Пистолетът, дето Абра откри в… О. — Майк потрепери и пъхна ръце в джобовете. — Ами, по дяволите, тя не ти е казала.
— Не, не ми е казала. Но ти ще го направиш.
— Донеси ми още една бира и ще си кажа.
Обещание
21.
В края на дългия ден — два курса, голямо почистване и два масажа, Абра докара колата до дома си.
И просто остана да седи в нея.
Не искаше да влиза. С ненавист осъзна, че няма желание да влезе в собствения си дом, да докосва собствените си вещи, да използва собствената си баня.
Обичаше Лафинг Гъл, влюби се в къщата още в първия миг, щом я видя. Искаше си обратно това чувство, достойнството, удобството, правото над него, а в момента усещаше единствено страх.
Онзи беше развалил всичко, който и да беше, като бе влязъл в дома й и бе оставил след себе си насилие и смърт. Чудовището от гардероба с формата на пистолет.
Беше я изправил пред два избора. Да остави победата на чудовището — да се предаде, да седне и да се терзае. Или да се бори и да го победи.
Но погледнато по този начин, въобще нямаше избор.
Излезе от колата, извади масажната дъска и сака си и ги помъкна към вратата. Влезе и облегна дъската на стената, преди да внесе сака си в дневната.
Беше карала близо трийсет километра нагоре по крайбрежието, за да купи връзки сушени билки, с което натовари и без това заетия си ден, но щом ги извади от сака, сякаш усети благотворно въздействие.
Реши да запали малко от тях и да прочисти дома си. Почувстваше ли, че къщата е прочистена, значи беше прочистена. И когато отново си върнеше дома си, сериозно щеше да се заеме със създаването на малка оранжерия, така че да може да отглежда собствени билки в по-големи количества. Щеше сама да си прави скапаните връзки и да си има свежи подправки за готвене през цялата година.
А можеше и да ги продава. Още едно предизвикателство. Да произвежда собствени пликчета със сушени треви.
Нещо, над което да помисли.
Но засега щеше да даде всичко от себе си, за да прочисти ума си, да допусне в него само чисти и положителни мисли, докато пали стръковете билки за безопасност над голямата мидена черупка и раздухва огъня, за да започне да пуши. Нейният дом. Подовете, таваните, дори ъглите си бяха нейни.
Процесът на преминаване от стая в стая с аромата на бял градински чай и лавандула я успокои, докато не си припомни какво точно прави тук за себе си и за другите.
От вярата и надеждата се изковаваше сила.
Щом приключи с къщата, пристъпи в малкия вътрешен двор, като внимателно размахваше сухите треви, за да изпрати цялата си надежда и вяра във въздуха.
И видя Илай и кучето да изкачват стълбите от плажа.
Това я накара да се почувства малко глупаво, както си стоеше там с димящите клонки, докато вечерта се спускаше над плажа и мъжът и щастливото куче се катереха към нея.
Абра натика билките между речните камъни около малкия си дзен фонтан, където щяха да изтлеят безопасно.
— Каква красива двойка. — Усмихна се и тръгна към тях да ги поздрави. — И прекрасна изненада. Тъкмо се прибрах, едва преди няколко минути.
— Какво правиш?
— О. — Проследи погледа на Илай към димящия букет. — Просто малък домашен ритуал. Нещо като пролетно почистване.
— Гориш билки? Сигурно това гони злите духове?
— Мисля, че по-скоро прогонва отрицателните ни мисли. Семейството ти тръгна ли си сутринта?