— Да.
— Съжалявам, че не можах да остана да ги изпратя. Днес ми е доста натоварен ден.
Нещо не е наред, помисли си Абра, или нещо не е съвсем в ред. В този миг искаше единствено спокойствие, мир… и колкото и да беше необичайно за нея, да остане сама.
— Имам още доста за вършене — продължи тя. — Защо не мина покрай теб сутринта преди курса ми, за да взема списъка ти за пазаруване? Мога да купя нужните неща, преди да се върна, за да оправя къщата.
— Това, от което имам нужда в момента, е да ми кажеш защо трябваше да чуя от Майк, че някой е оставил пистолет в дома ти и че полицията е била тук за обиск. Ето от това имам нужда.
— Не исках да натоварвам семейството ти. Полицията я повиках аз — добави.
— Но не повика мен. Не ми се обади, не ми и каза.
— Илай, нямаше нищо, което би могъл да направиш, а и с къщата ти, пълна с хора…
— Това са глупости.
Абра изтръпна. Спокойствието, което беше постигнала чрез ритуала си, се сблъска с гнева му, както и с нейния собствен, кремък срещу стомана.
— Не са. Нямаше никаква причина да нахлуя в Блъф Хаус в събота и да обявя, че току-що съм намерила оръжието на убийството в кутията си с благовония, а ченгетата претърсват цялата ми къща.
— Откъдето и да го погледнеш, трябваше да ми кажеш. Адски сигурен съм, че трябваше.
— Е, не съм съгласна. Това си беше мой проблем, решението също беше мое.
— Твой проблем? — В гласа му се смесиха обида и гняв. — Така ли стана? Можеш да идваш в дома ми с разни супници, масажни дъски, кучета и бог знае още какво. Можеш да идваш посред нощ, за да затваряш разни скапани прозорци и да се отбраняваш от нападатели, но когато някой подхвърля пистолет в дома ти и се опитва да те накисне за убийство, това си било твой проблем? Убийство, което най-вероятно е свързано с мен! Но това не е моя работа?!
— Не съм казала това. — Дори в собствените й уши защитата й се видя слаба. — Нямах това предвид.
— А какво имаше предвид?
— Не исках да стоваря всичко това върху теб и семейството ти.
— Ти си забъркана в това, защото си с мен. И го постигна, като ме подтикваше и примамваше.
— Подтиквах те и те примамвах? — Собствената й обида изригна и тя се извъртя, за да улови малко от дима и да си възвърне спокойствието, но веднага разбра, че ще й трябва букет сушени билки с размера на Блъф Хаус, за да го постигне. — Примамвах те?
— Точно това правеше от мига, в който дойдох тук. Сега си забъркана, но не искаш да ми стоварваш проблемите си? Че ти не даваш на никого шанса да стоварва каквото и да било. Седиш и чакаш с лопата, преди първата буца да докосне земята. Но когато калта падне отгоре ти, не ми се доверяваш достатъчно, за да помогна.
— Боже. Боже! Не става въпрос за доверие. Моментът не беше подходящ.
— Ако това беше вярно, щеше да намериш време да ми кажеш. Намерила си време да кажеш на Морийн.
— Тя беше…
— Вместо да намериш време, седиш тук, палиш градински чай и размахваш димящи стръкове.
— Не се подигравай на ритуала ми.
— Хич не ми пука, дори да запалиш цяла поляна с градински чай или да решиш да принесеш кокошка в жертва. Но това, дето не ми каза, че си в беда, ето за това ми пука!
— Не съм в беда. Полицията знае, че пистолетът не е мой. Обадих се на Вини в мига, когато го открих.
— Но на мен не се обади.
— Не. — Тя въздъхна и се зачуди как стремежът й да постъпи правилно се беше объркал до такава степен. — Не ти се обадих.
— Тази сутрин семейството ми си тръгна, но ти пак не ми каза. И сега нямаше да ми кажеш.
— Имах нужда да окадя наоколо и отново да се почувствам удобно в дома си. И става студено. Искам да вляза.
— Добре. Влизай и си събирай багажа.
— Илай, искам просто да остана сама и на спокойствие.
— Можеш да си сама и на спокойствие и в Блъф Хаус. Къщата е достатъчно голяма. Но няма да стоиш тук сама, докато цялата тая гнусна каша не приключи!
— Това си е моят дом. — Очите й засмъдяха и й се прииска да обвини за това бавно стелещия се пушек. — Няма да позволя някакво копеле да ме прогони оттук.
— Тогава ние ще дойдем тук.
— Не искам да идваш тук.
— Ако не ни искаш вътре, ще останем тук. Но ще останем!
— О, за бога.
Абра се завъртя на пети и си влезе. Не каза нищо, когато Илай и леко двоумящата се Барби я последваха.
Вместо това отиде право в кухнята, отвори си бутилка бира и си сипа една чаша.