— Знам как да се грижа за себе си.
— Не споря. Знаеш как да се грижиш за себе си и за всички останали. Очевидно обаче не знаеш как да оставиш някой да се погрижи за теб. Това е самонадеяност.
Абра тресна чашата върху плота.
— Това е независимост и способност.
— До известна степен е така. А после се превръща в самонадеяност и инат. Като в твоя случай. Това не ти е да имаш пробита тръба и да награбиш гаечния ключ или пък да извикаш водопроводчика вместо човека, с когото спиш. Мъжът, с когото спиш, е замесен в цялата гадост. И освен това е адвокат.
— Обадих се на адвокат — каза тя и моментално си пожела да си бе премълчала.
— Страхотно. Добре. — Илай пъхна ръце в джобовете си и направи няколко кръгчета из кухнята. — Значи разговаря с полицията, с адвокат, със съседите си. С някого другиго… освен мен, естествено?
Абра поклати глава.
— Не исках да провалям гостуването на семейството ти. Съвсем безсмислено беше да ви тревожа.
— Ти беше разтревожена.
— Аз исках да… Да, така е. Бях разтревожена.
— Искам да ми разкажеш какво е станало, в детайли. Искам да ми кажеш какво си казала на полицията и те какво ти казаха. Всичко, за което се сещаш.
— Защото си адвокат.
Продължителният му спокоен поглед направи това, което думите не успяха. Накара я да се почувства глупаво. Да почувства, че е постъпила погрешно.
— Защото сме свързани. — Тонът му, спокоен като погледа му, довършиха работата. — Защото това започна с мен, с Блъф Хаус или и с двете. И защото съм адвокат.
— Добре. Първо да си събера нещата. — Когато Илай повдигна вежди, тя сви рамене. — Твърде студено е да те оставя да спиш навън. Освен това знам, че няма причина онзи да се върне тук отново. Има обаче причина да иска отново да се вмъкне в Блъф Хаус. Или поне така изглежда. Така че ще си събера някои неща и идвам с теб.
Илай се зачуди дали това не беше компромис. Дали не е онова, за което баба му беше говорила. Това щеше да помогне и на двете страни да намерят равновесието.
— Добре.
Щом тя излезе от кухнята, той надигна недопитото й вино.
— Спечелихме тази битка — каза на Барби. — Но не мисля, че сме спечелили войната. Все още.
Остави Абра на спокойствие, докато пътуваха към дома му и остана долу, когато тя се качи, за да си разопакова нещата. Ако се настанеше в друга стая, щеше да се оправя с това по-късно. Засега му беше достатъчно да знае, че тя е с него и в безопасност.
Влезе в кухнята и затършува из хладилника и фризера. Имаше останало малко от бута и много от мезетата. Дори и той можеше да спретне свястна вечеря.
Когато тя слезе, вече бе подредил върху масата за закуска типичната за понеделник вечеря от неделните остатъци.
— Можеш да ми разказваш, докато се храним.
— Добре. — Абра седна и изпита смътно удовлетворение, когато Барби избра да се свие в нейните крака вместо в неговите. — Съжалявам, че те накарах да се чувстваш така, сякаш не ти се доверявам. Това не е така.
— Отчасти имаш право, но ще стигнем дотам по-късно. Разкажи ми точно какво стана. Стъпка по стъпка.
Отговорът му само угнети и без това лошото й настроение.
— Исках да медитирам — започна тя и му разказа всичко по възможно най-точния начин.
— И въобще не си докоснала пистолета?
— Не. Падна, когато изтървах кутията, и го оставих там.
— И доколкото ти е известно, не са намирали отпечатъци, които не би трябвало да бъдат там?
— Не, само влакна.
— Полицията не ти се е обаждала оттогава?
— Днес Вини ми се обади, само да провери. Каза, че резултатите от балистичната експертиза трябва да са готови утре или в сряда, но по-вероятно в сряда.
— Какъв беше пистолетът? Регистриран ли е бил?
— Не ми съобщи. Мисля, че трябваше да внимава какво ми казва. Обаче знаят, че не е мой. Никога не съм притежавала оръжие. Никога дори не съм държала оръжие. А ако това е пистолетът, убил Кърби Дънкан, те знаят, че съм била тук, с теб.
Двамата се прикриваха умело. Нали точно това щеше да реши Улф?
— Какво каза адвокатът ти?
— Да му звънна, ако поискат отново да ме разпитват, и че той ще се обади директно на детектив Корбет. Да не се тревожа, че ме подозират за убийство. Никой не мисли, че съм убила Дънкан.
— Може аз да съм подхвърлил пистолета в дома ти.
— Което би било тъпо, а ти не си такъв.