— Може да съм те използвал за секс и потенциална жертва.
За първи път от няколко часа тя се усмихна.
— Никакъв секс повече, ако ще съм ти жертва. И въобще няма логика да си направил това, защото така само отново ще привлечеш вниманието им върху себе си. Точно каквото е искал оня, който е подхвърлил пистолета и после се е обадил анонимно на Улф. Всичко това вони на постановка, а Корбет не е идиот.
— Не, не мисля, че е. Но ето още нещо. Имаш досег с убиеца може би три пъти досега. Тук, в Блъф Хаус, след това в бара и после, като е слагал пистолета у вас. Това е притеснително, знаеш, че е така. И ти не си идиотка.
— Нищо не мога да направя по въпроса, освен да внимавам.
— Можеш да заминеш за известно време, да идеш при майка си. Но няма да го направиш — добави Илай, преди Абра да успее да му отговори. — И не мога да те виня. Но това е възможност. Друга възможност е да ми се довериш.
Да го чуе как й го казва, да знае, че му е дала причина да й каже това, я накара да се почувства напълно отчаяна.
— Илай, имам ти доверие.
— Не и когато стане напечено. Не знам дали би трябвало да те виня за това. Мъжете са те предавали. Баща ти например. Може между него и майка ти да не е потръгнало, но този човек си остава твой баща. Въпреки това той е избрал да не бъде такъв, да не е част от живота ти. Предал те е.
— Не живея с тази мисъл.
— Това е правилно, но фактите са си факти.
Тя се призна за победена.
— Да, така е. Наистина не означавам нищо за него, никога не съм означавала. Не живея с тази мисъл, но така стоят нещата.
— Не живееш с тази мисъл, защото е непродуктивна, а ти обичаш да създаваш.
— По интересен начин го извърташ. — Устните й отново се закривиха в усмивка. — Но е истина.
— И не се терзаеш от това, защото знаеш, че вината е негова. После идва онова копеле, което те е наранило. И те е сломило за дълго време. Ти си се грижела за него, вярвала си му, допуснала си го до себе си, а той се е обърнал срещу теб. Насилил те е.
— Колкото и лошо да беше, ако не беше станало, можеше да не бъда тук.
— Позитивно мислене. Но е станало. Доверила си се на някого, а той те е предал. Защо да не ти се случи отново?
— Не мисля по този начин. Не живея по този начин.
— Водиш отворен, енергичен и удовлетворяващ живот, който често намирам за удивителен. За такъв живот се иска да имаш гръбнак и сърце. Възхитително е. Не разчиташ често на чужда помощ, което също е възхитително, докато не се стигне до момента, в който може и трябва да потърсиш помощ, но не го правиш.
— Щях да ти кажа, ако семейството ти не беше там. — След това се реши и каза цялата истина. — Вероятно щях да отложа за известно време. Може би щях да се убедя, че ти все още си под напрежение и няма смисъл да те тревожа допълнително, докато не науча повече или нещата не се разрешат по някакъв начин. Можеше и така да стане. Но това не е въпрос на доверие.
— Състрадание?
— Загриженост. И вяра в себе си. Не обичам думата самоувереност. Имах нужда да се погрижа за себе си, да вземам решения, да се справям с проблеми… и, да, може би да се нагърбвам с проблемите и на други хора, за да си възвърна доверието, което Дерек унищожи. Имах нужда да знам, че мога да се справям с проблемите си, когато единствена аз завися от себе си.
— А когато има и друг?
Може би отново беше прав и тук вече нещата ставаха сложни. А може би беше време за малко самооценка.
— Не знам, Илай. Просто не знам отговора, защото не съм заставала пред такъв избор от дълго време. И все пак аз се облегнах на тебе онази нощ, след като бях нападната. Облегнах се, а ти не ме подведе.
— Не мога отново да се свържа с човек, който не дава толкова, колкото взема, или не взема толкова, колкото дава. Открих по трудния начин, че това те оставя с празни ръце и те озлобява. Мисля, че и двамата трябва да решим колко можем да дадем и колко можем да вземем.
— Нараних те, защото не потърсих помощ от теб.
— Да, така е. И освен това ме вбеси. И ме накара да мисля. — Изправи се и вдигна чиниите. Никой от двамата не си беше изял яденето. — Аз подведох Линдзи.
— Не, Илай.
— Да, така е. Бракът ни може и да е грешка, но беше наша обща грешка. Никой от двама ни не получи това, което искаше или очакваше. Накрая не можах да предотвратя това, което я сполетя. Все още не знам дали не е мъртва заради някакъв мой избор, заради избор, който и двамата сме направили, или просто се е оказала жертва на лош късмет. Подведох и баба ми, като взех да идвам тук все по-рядко и по-рядко и накрая въобще спрях да я посещавам. Не заслужаваше това. Почти я изгубихме. Щеше ли това да стане, ако прекарвах повече време тук, ако се бях завърнал след убийството на Линдзи?