— Така си и мислех. А ти беше ли добро момче? — попита Абра Илай, докато разопаковаше кокала.
— Трябва ли да сядам на пода?
— Взех продукти за моята лазаня, за която се носят легенди, а също и за тирамису.
— Можеш да правиш тирамису?
— Скоро ще разберем. Днес съм решила да бъда положително настроена и това в основната си част зависи от баланса. Или в увереността, че работим за постигането на баланс. — Обви ръце около Илай и се притисна силно към него. — Открих, че не таиш яд.
— Мога много добре да си тая яд — отвърна й той. — Но не и срещу човек, за когото ме е грижа.
— Ядът е отрицателна енергия, насочена навътре, затова ми харесва, че си се отървал от нея. И като говорим за отрицателна енергия, минах през вкъщи и там беше по-добре. Не чак както преди, но по-добре.
— Заради оня миризлив пушещ изсушен букет?
Тя го сръга с пръст в стомаха.
— На мен ми свърши работа.
— Радвам се и искрено се надявам да не решиш, че ни трябват няколко кутии от миризливи димящи изсушени букети, за да гоним отрицателната енергия от Блъф Хаус.
— Няма да навреди, но можем да го обсъдим и по-късно.
Много, много по-късно, искрено си пожела той.
— Ще се захванеш ли сега за работа? Само ще оправя леглото и ще взема нещата за пране, след което няма да ти се пречкам, докато не си дадеш почивка.
— Става. Преди това обаче искам да ти покажа нещо.
— Разбира се. Какво?
— Горе. — Вдигна пръст към тавана, преди да хване ръката й. — Пропуснала си да почистиш нещо.
— Не съм! — засегна се Абра и ускори крачка, щом тръгнаха нагоре.
— Наистина голямо петно — добави той. — Нагоре.
— На третия етаж? Там минавам само веднъж в месеца. Горе е пусто и прашно. Ако си искал отново да се използва, е трябвало да…
— Не, не това. Мисля си да преместя кабинета си горе, при южния еркер.
— Илай, това е чудесна идея!
— Да, забавлявам се с нея. Светлината е страхотна, гледката оттам е невероятна. И е наистина тихо. Много жалко, че не рисувам или не съм скулптор, защото старото слугинско помещение е само за ателие.
— И аз съм си го мислила. Някоя от спалните към плажа може да стане чудесна малка библиотека, например за твоите специализирани книги. Нещо като библиотека и дневна, когато поискаш да си починеш, без всъщност да спреш да работиш.
Не беше го обмислял чак дотам, но…
— Може би.
— Мога да ти помогна да подредиш, ако решиш. О, тези страхотни тавани. Толкова много потенциал, а и винаги съм си мислила, че е срамота да не се използва цялата къща. Хестър ми каза, че преди години е рисувала горе, но накрая установила, че по-добре си работи в нейната си дневна, а най-добре — навън. Във всеки случай ще й е трудно постоянно да се качва и да слиза.
— Точно това си мисля — да използвам отново цялата къща. — Илай тръгна напред и отвори замаскирания вход.
— О! Боже мой, ама това е страхотно. Само погледни. Това е толкова… яко!
— Осветлението работи — показа й той. — Вече. И слиза чак до мазето. Преместих стелажите, за да може да се отваря и оттам.
— Ако бях дете, тук щях да си играя на принцеса воин.
— Нима?
И откри, че си го представя съвсем успешно.
— Щях да щурмувам замъка на врага или да залагам капани. Обаче сигурно на прислугата не й е било забавно да мъкне тежки подноси нагоре и надолу. Прахоляк и паяжини.
— Видя ли? Като ти казвам, че си пропуснала да почистиш…
— Ще го направя, стига преди това да разкараш всеки паяк, по-голям от муха. Трябва да отвориш всички входове.
— Обмислям го.
— И като си помислиш, че толкова пъти съм чистила тук, а не съм си давала сметка, че това съществува. Това е… Той не знае за това. — Очите й пламнаха и тя го изгледа. — Не знае.
— Не мисля, че знае. Дяволски сигурен съм, че не го е използвал. Двамата с Майк здравата се изпотихме, докато преместим този гардероб. И ми отне повече от час да избутвам стелажите, за да отворя достатъчно място, че да мога да мина.
— Какъв добър капан, Илай…
— И това обмислям.
— Атака вместо защита. — Абра сложи ръце на кръста си и се завъртя из стаята. — Знаех си, че днес ще е чудесен ден. Можем да направим нещо. Можем да го хванем на местопрестъплението.
— Мислех си и за това. Не е толкова просто, като да изскочим и да му кажем „бау!“. Той не е обикновен взломаджия. Той е убиец. Не бива да се набутаме в това просто така.