— Трябва ни план — съгласи се тя. — Мисля творчески, докато чистя. Така че почвам и ще мислим и двамата.
— И ще почакаме полицията да ни се обади.
— О, да. — Ентусиазмът й малко спадна. — Май така трябва. Може пък да проследят пистолета и цялата тази история да приключи. Така ще бъде по-добре. Не толкова вълнуващо, но ако сме реалисти, по-добре ще е.
— Каквото и да стане, няма да те подведа.
— Илай — взе ръцете му в шепите си Абра. — Нека сключим нов договор и да си обещаем, че няма да се подведем взаимно.
— Ето това е сделка.
22.
Трябваше да работи. Остави кроежите и плановете за успешни клопки да къкрят в подсъзнанието му, защото трябваше да довърши историята, да изложи думите на хартия.
Не се беше чувал с агентката си, откак й беше изпратил материала, но празничният уикенд бе забавил нещата. А и си напомни, че не й е единствен клиент.
Дори не беше важен клиент.
По-добре да продължи историята, за да има какво още да й даде. Ако това, което вече й беше пратил, се окажеше проблемно, щеше… да се оправи.
Можеше да се върне назад, да доизкусури последните пет глави и да ги изпрати — така щеше да й даде по-голямата част от книгата. Историята обаче беше набрала скорост и не искаше да я забавя.
Илай не спря за почивка чак до следобеда, когато Барби го откъсна от работата му, като седна на крака му и го загледа.
Това беше нейният сигнал — вече го беше научил: извинявай, че те безпокоя, обаче трябва да изляза!
— Добре, добре, само секунда.
Запази работата си и осъзна, че се чувства малко замаян, сякаш беше изгълтал набързо две чаши хубаво вино. Още щом се изправи, Барби изхвърча от стаята. Чу я как търчи надолу по стълбите.
Знаеше, че ще го чака нетърпеливо в кухнята, докато вземе каишката. Повика разсеяно Абра и намери кучето точно там, където беше очаквал.
Откри върху плота и майсторски направен клуб сандвич, покрит с чиста кърпа и с листче, лепнато върху нея.
„Да хапнеш, след като разходиш Барби.
Прегръдки и целувки.“
— Никога не пропуска — измърмори Илай.
Изведе Барби и се порадва на разходката почти колкото нея, дори когато започна да ръми студен дъжд. С мокра коса, мокро куче и със съзнание, зареяно в книгата, отговори на телефона, който звънеше в джоба му, докато се катереше нагоре по стълбите на плажа.
— Господин Ландън. На телефона е Шерилин Бърк от детективска агенция „Бърк и Мейси“.
— Да. — Стомахът му леко се сви от очакване и притеснение. — Хубаво е, че се чуваме.
— Имам доклад за вас. Можех да ви го пратя по имейла, но бих предпочела да говорим лично. Ще дойда при вас утре, ако ви е удобно.
— Има ли нещо, за което трябва да се притеснявам?
— Да се притеснявате? Не. Просто предпочитам личния контакт, господин Ландън, когато и двамата ще можем да питаме и да отговаряме. Ще бъда при вас към единайсет.
Бързо, професионално, твърдо, реши той.
— Съгласен. А защо междувременно не ми изпратите доклада, за да съм осведомен, преди да почнем да се питаме и да си отговаряме.
— Добре.
— Знаете ли как да стигнете до Уиски Бийч?
— Само преди две години изкарах там чудесен уикенд. А който е бил в Уиски Бийч, знае и къде е Блъф Хаус. Ще ви намеря. В единайсет часа.
— Ще ви чакам.
Няма за какво да се притеснявам, каза си Илай, докато вкарваше Барби вътре. Но разбира се, всичко около убийството на Линдзи, полицейското разследване и собственото му положение го тревожеше.
Обаче искаше отговори. Нуждаеше се от тях.
Взе айпада си и сандвича в библиотеката. Предположи, че Абра върши нещо горе. Дъждът го накара да поиска огън. Запали камината и седна с таблета си. Щеше да чете доклада, докато яде.
Засега игнорира другите имейли и свали прикачения от детективката файл.
Тя лично беше разпитала отново приятели, съседи и колеги — негови и на Линдзи. Освен това пак беше говорила с Джъстин и Идън Съскайнд, както и с някои техни съседи и колеги. Беше се срещнала с Улф и с един от помощник-прокурорите.
Бе обходила местопрестъплението, макар да беше минало много време и всичко да бе почистено и дори къщата обявена за продажба. Беше направила и собствена възстановка на убийството на Линдзи.
Изключително прецизно.
Изчете заключенията й, които включваха и впечатления.
Съскайнд наскоро се били разделили. Реши, че това не е изненада предвид изневерите на съпруга. Да не говорим за убийството и медийния терор, които хвърлиха семейството за храна на тълпите.