— Все едно?
— Харесали са й.
— Кого имаш предвид? Твърдоглавата Виолета?
— Кого? Не. Моята агентка. Книгата — главите, дето й пратих. Харесали са й. Или пък лъже, за да пощади чувствата ми.
— А тя лъже ли?
— Не. Харесали са й.
Абра седна на масичката срещу него.
— Нима си мислил, че няма да й харесат?
— Не бях сигурен.
— Сега си сигурен.
— Мисли, че може да продаде книгата само като предложи тези пет глави.
— Илай, това е страхотно!
— Обаче мисли, че ще направи по-голям удар с цялата книга.
— Колко ти остана още?
— Почти приключвам първата чернова. Може би още две седмици. — Или по-малко, ако продължеше както досега. — След това трябва да изгладя всичко. Обаче не знам как точно.
— Това е важно и лично решение, но… О, Илай! Трябва да отидеш на представянето.
Начинът, по който Абра блъсна по масата, го накара да се ухили.
— Да, и тя мисли така.
— Ами ти?
— Представянето. Ще се почувствам по-добре, ако приключа, преди тя да го е направила. А може тя да греши и да обера всички възможни откази на света, но трябва да завърша книгата.
Абра го сбута с коляно.
— А може и да е права и ти да продадеш първия си роман. Не ме карай да паля ароматни треви, за да прогонвам негативните мисли и енергии.
— Не може ли вместо това просто да правим секс? — ухили й се той. — Много позитивно съм настроен към секса.
— Ще го обмисля. Кога ще ми дадеш да прочета книгата?
Той сви рамене и Абра завъртя очи.
— Добре. Да се върнем на молбата ми отпреди време. Една глава. Само една.
— Да, може. Една глава.
— Хей, знаеш ли, трябва да го отпразнуваме!
— Не предложих ли току-що секс?
Абра се разсмя и го плесна по крака.
— Има и други начини за празнуване.
— В такъв случай да празнуваме, когато я завърша.
— Става. А аз тръгвам към подземията.
— Мога да ти помогна.
— Можеш, а можеш и да се връщаш на работа — сви юмрук Абра и замахна във въздуха. — И бъди готов за първия си голям удар.
Той й се усмихна.
— Всъщност трябва да поработя още няколко часа. Утре ще изгубя малко време. Детективката, която наех, ще идва да се срещне с мен.
— Новини ли има? — запита тя и отново седна.
— Не знам. Изчетох доклада й. Няма много нови неща, но е свършила доста работа. Съскайнд са се разделили.
— Трудно е да преодолееш изневярата, особено когато всичко е публично. Имат деца, нали?
— Да. Две.
— Значи още по-трудно. — Абра се поколеба и поклати глава. — Понеже не искам да повтарям грешките си трябва да ти кажа, че Вини се обади преди два часа. Куршумите, открити в тялото на Дънкан, са изстреляни от пистолета, който намерих у нас.
Илай хвана ръцете й.
— Щях да се изненадам, ако не съвпадаха.
— Знам. Всъщност това, че съм се обадила на Вини, когато намерих оръжието, е в моя полза. Проблем е анонимният тип, който се е обадил на Улф от предплатения телефон. Вини искаше да знам, че Улф се рови в миналото ми и се опитва да ме свърже с теб отпреди убийството на Линдзи.
— Но не сме били свързани, така че няма да успее.
— Не, няма.
— Кажи всичко това на адвоката си.
— Направих го. Вече знае. Няма нищо, Илай. Мисля си, че Улф се интересува от мен само за да получи достъп до теб. Ако по някакъв начин успее да ни свърже с убийството на Дънкан, става по-вероятно да си замесен в смъртта на Линдзи.
— Това обаче е двупосочно — напомни й той. — Ако нямаме нищо общо с Дънкан, ще работи в моя полза относно участието ми в убийството на Линдзи.
— Значи си съгласен с него в основата. Двете убийства са свързани.
— Не мога да допусна, че се озовавам толкова близо до две убийства, инцидент с почти смъртоносен изход, серия прониквания с взлом и нападение, без да има някаква връзка.
— Аз съм с теб… но това означава, че всичко е свързано. — Абра отново се изправи. — Връщам се на работа и може би ще успеем да измислим как да станем герои на собствения си роман и да помогнем да хванат лошия.
— Тази вечер трябва да излезем да вечеряме навън.
Веждите й се извиха.
— Трябва ли?
— Да. Барби може да пази къщата. Трябва да излезем и хубаво да вечеряме някъде. А ти можеш да си облечеш нещо изкусително.
— Среща ли имаме, Илай?
— Избери мястото — отвърна й той. — Излизаме на среща.