— На Линдзи не й харесваше тук. С баба ми не се разбираха.
— Предполагам, че може да е повдигала въпроса за къщата и за всичко в нея, докато са мачкали чаршафите. И ето че няколко месеца след като умира, любовникът й купува онази собственост. А вие се оказвате с яма в мазето, баба в болницата и частен детектив по петите, който после е убит. И оръжието на убийството е подхвърлено в дома на жената, с която имате връзка. Какво е в основата на всичко това, Илай? Не сте вие. Не сте били тук, когато е направил първата стъпка. Какво стои в основата?
— Зестрата на Есмералда, нещо, което вероятно не съществува, а ако го има, е дяволски сигурно, че не е заровено в мазето. А той остави баба ми да умре.
— Може би. Все още не можем да го докажем, но е възможно. Нямаше да ви дам цялата тази информация, ако инстинктът не ми подсказваше, че не сте от хората, които ще се втурнат да правят глупости. Не проваляйте оценката ми за характера ви.
Илай потръпна, защото всъщност се чувстваше като човек, който ще се втурне и ще почне да върши глупости.
— Можел е да я убие. Лежала е там бог знае колко дълго време. Беззащитна стара жена, а той я е оставил да умре. Може да е убил Линдзи.
Отдръпна се назад.
— Жена му може и да лъже, да го прикрива от лоялност или страх. Способен е на убийство. Има вероятност да е убил и Дънкан. Кой друг? Кой друг би се интересувал какво правя? Мислех, че е семейството на Линдзи, но това тук има повече смисъл.
— И там се поразрових. Любопитство — повтори тя. — Пийдмънтови били наели страхотна фирма с двама от най-добрите частни детективи в Бостън. Освободили са ги преди три седмици.
— Те… отказали са се?
— Според информацията ми детективите са докладвали, че не е останало нищо за откриване. Не казвам, че няма да се обърнат към друга агенция, но твърдя, че не те са наели Кърби Дънкан.
— Ако е бил Съскайнд, значи е знаел кога съм напуснал къщата, къде съм бил и с колко време разполага, за да копае. Бил е в къщата в нощта, когато бях в Бостън, защото Дънкан му е казал, че съм в Бостън. А после е дошла Абра. Ако не се беше защитила, можеше…
Илай сновеше до вратата на верандата и обратно, Шерилин кротко седеше.
— Казахте, че Дънкан е бил почтен човек.
— Такава му беше репутацията, да.
— Вини… Полицай Хенсън отишъл при него в нощта на взлома тук, за да го разпита. Казал на Дънкан за проникването, за Абра. Може би на добро момче като Дънкан не се е харесало клиентът му да нарушава закона и да напада жена с негова помощ. И Съскайнд го убива, вместо да рискува да бъде разкрит.
— Всичко би се вързало много добре, когато и ако бъде доказано. Обаче сега? — Шерилин отново потупа документите. — Можем единствено да докажем, че е купил имота. А съпругата му не ми се стори лоялна или уплашена, не и когато разговарях с нея.
Унизена и огорчена. Няма за какво да лъже заради него.
— Той все още е баща на децата й.
— Вярно е. Ще продължа по тази линия. Междувременно ще огледам наоколо, ще видя дали ще успея да разбера какво се е опитвал да постигне Съскайнд. Ще го взема на мушка.
— Искам да дадете на полицията това, с което разполагате за него.
Тя леко потрепна.
— Това боли. Вижте, ченгетата ще искат да говорят с него, да задават въпроси, да си създадат собствена преценка. Това може да го стресне, а ние ще изтървем питомното. Дайте ми малко време, да речем, седмица. Нека видим какво ще измъдря.
— Седмица — съгласи се Илай.
— Защо не ме запознаете с прословутата дупка в мазето си?
Щом слязоха долу, тя направи няколко снимки с малкия си цифров фотоапарат.
— Голяма решителност личи тук — беше коментарът й. — Прочетох малко за това съкровище, за кораба и тъй нататък, но само колкото да добия общ поглед. Бих искала някой от хората ми да направи по-детайлно изследване, ако нямате нищо против.
— Няма проблем. Аз самият също ще работя по въпроса. Ако е имало нещо, щели сме да го открием отдавна. Той си губи времето.
— Вероятно. Но къщата е голяма. Много места за криене има, предполагам.
— По-голямата част е била построена години след крушението на „Калипсо“. Построена е благодарение на уискито. Поколение след поколение, заедно със спиртните фабрики, складовете, административните помещения.
— Не сте влезли в семейния бизнес — отбеляза Шерилин, докато се катереха нагоре.