— Сестра ми е по тази част. Добра е в това. А аз ще бъда Ландън в Блъф Хаус. Винаги е имало един тук — обясни. — Винаги, още откакто на тази скала е имало само каменна къщурка.
— Традиции.
— Важни са.
— Затова се върнахте в къщата в Бек Бей за пръстена на баба си.
— Не беше семейна собственост, дори и в предбрачното споразумение беше упоменато ясно. Но по онова време нямах доверие на Линдзи.
— Че защо бихте имали?
— Пръстенът принадлежеше на Ландън. Даде ми го баба ми да го връча на съпругата си като символ, че е част от семейството. Линдзи не уважи това. А аз бях бесен — добави, като затвори вратата на мазето след тях. — Държах да си върна нещо, което ми принадлежеше. Пръстенът, сребърният сервиз — били са в семейството от двеста години. Картината… това беше тъпо — призна. — Но не исках да й оставя нещо, което съм купил с любов, след като тя ме беше предала. Тъпо, защото след всичко… Дори не мога да погледна тази картина.
— Всичко това говори във ваша полза. Влезли сте, взели сте пръстена, само него. Всичките бижута, които сте купили на съпругата си, сте оставили. Не сте ги взели, не сте ги разпилели из стаята, не сте ги хвърлили през прозореца. Не сте показали никакъв признак на агресивно поведение, нито пък предразположение към такова. Не сте агресивен човек, Илай.
Това го накара да се замисли за Съскайнд. За Линдзи, за баба си, за Абра.
— Може би.
Шерилин майчински го потупа по ръката.
— Не се променяйте. Резервирах си стая над бара. Ще поговоря с хазяйката за Дънкан и дали не е видяла някого с него. Понякога на боровинков мъфин хората успяват да си спомнят неща, за които не се сещат, когато разговарят с полицията. Искам да видя вилата на Абра и да огледам около имота на Съскайнд. Може да поговоря и с някои съседи, с продавачите в магазините. Трябва да си е купувал храна, а може би и стек бира.
— Да. Чакайте да се обадя на Абра.
Погледна към списъка върху кухненския плот и взе телефона.
— Това нейният график ли е?
— За днес.
— Заета жена.
Шерилин изчете графика, докато Илай говореше с Абра. Реши, че жена, понесла толкова дини под една мишница, сигурно поназнайва това-онова за доста хора. А това би могло да е от полза.
— Каза да вземете ключа от съседите й — къщата вдясно от нейната. Морийн О’Мали.
— Страхотно. Оставям ви тези доклади. Имам копия. — Шерилин затвори куфарчето си и го вдигна. — Ще ви известявам редовно.
— Благодаря. Дадохте ми много храна за размисъл. — Докато я изпращаше към вратата, внезапно го осени. — Стек бира. Бира. Бар.
— Аз предпочитам наливна.
— Абра, второто проникване тук. Бяхме в бара — тя работи там в петък. Видяла е онзи човек. Непознат, не бил приятелски настроен. Поръчал си второ питие, но си тръгнал, преди да му сервират… А точно тогава съм влязъл аз.
— Може ли да го опише?
— Вътре е тъмно. Работиха с художник от полицията, но скицата не показва много. Обаче…
— Ако й покажете снимка на Съскайнд!… Струва си да се опита, има една в документите. Това само показва, че е бил в бара, което не е кой знае какво, предвид, че има къща тук. Но все пак е нещо.
Илай си даде сметка, че очаква повече. Кипна му от мисълта, че мъжът, с когото съпругата му бе изневерявала, може да я е убил. Може да е предизвикал падането на баба му, след което я е оставил да умре. Може да е нападнал Абра.
Беше влязъл неканен в Блъф Хаус. Всички в Уиски Бийч познаваха Ландън, така че купуването на къща тук беше преднамерено действие. Чиято цел беше да е близо до Блъф Хаус, сигурен беше в това.
Занесе документите в библиотеката, седна на старото бюро, сложи ги пред себе си и взе адвокатския си бележник, за да си води записки.
И се захвана за работа.
Когато Абра се върна малко след пет, той все още работеше и кучето, което я посрещна на вратата, я загледа с молба в очите.
— Илай.
— А? — примигна той и стреснато се обърна. — Ти се прибра.
— Да, прибрах се и всъщност малко закъснях. — Тя се приближи до бюрото, огледа купчините документи и бележките… и вдигна двете празни бутилки. — Две „Маунтин Дю“.
— Аз ще ги взема.
— Взех ги вече. Обядва ли?
— Ами…
— Изведе ли кучето?
— О… — Илай наведе глава и срещна тъжния поглед на Барби. — Залисах се.
— Две неща. Първо, няма да допусна отново да се изоставиш, да пропускаш хранения и да ги заместваш с отровножълти безалкохолни напитки и кафе. И второ, не ти е позволено да пренебрегваш кучето, което зависи изцяло от теб.