— Разкарай някоя вратовръзка.
— Моля?
— Разкарай някоя вратовръзка. Една вратовръзка, по твой избор. И ме остави да прочета една глава от книгата. Една глава, също по твой избор. Символично. Изхвърляш нещо от преди, предлагаш ми нещо от сега.
— И това решава проблема?
Тя завъртя китка.
— Ще видим. Сега ще измисля нещо за вечеря, за да съм сигурна, че ще ядеш. — Сръга го с пръст в стомаха. — Все още си кльощав.
— То и по тебе няма много месо.
За да й докаже, я вдигна във въздуха и я разсмя. Абра обви крака около кръста му.
— Значи ще имаме наистина голяма вечеря.
Тя притисна устни към неговите и продължи да се усмихва, след като той я върна на земята. Тъкмо се съвземаше, когато го видя, че се кани да се гмурне.
— Недей! Илай!
Втурна се след него към прибоя, спъна се и падна. Задъхана, успя да се изправи точно преди следващата вълна да удари и да я повали.
Като се смееше като маниак, Илай отново я изправи.
— Исках да видя какво е.
— Мокро. И студено.
Отметна назад подгизналата си коса, докато развълнуваното куче плуваше около тях. Усети, че импулсивното детинско действие на Илай бе премахнало раздразнението и нервността.
— Кретен.
— Русалка. — Той я придърпа към себе си. — Значи така изглеждаш. Точно както си и мислех.
— Тази русалка има крака, които в момента замръзват. И пясък по твърде неудобни места.
— Това ми звучи като предстоящ продължителен горещ душ. — Стисна ръката й и я издърпа на брега. — Ще ти помогна с пясъка. — Отново се засмя, когато вятърът ги блъсна. — Боже! Студено е. Идвай, Барби.
Хлътнала. Ето това беше, реши Абра. Просто беше хлътнала. Успя да намери обувките си, докато бягаха през плажа.
24.
Още щом стъпи в антрето, Абра смъкна подгизналия си анорак и изу мокрите си обувки.
— Студено, студено, студено — проплака с тракащи зъби, докато събличаше мократа блуза и събуваше прилепналите си панталони.
Видът на мократа гола и трепереща Абра забави Илай. Все още се разправяше с подгизналите си дънки, когато тя избяга навътре.
— Чакай малко!
Събу си дънките, отърва се и от боксерките, остави всичко на купчина сред езерце морска вода и влажни буци пясък, за да се втурне след нея.
Чу я как продължава да припява:
— Студено, студено, студено!
Настигна я точно след като душът протече едновременно с приглушения й вик на облекчение.
— Топло, топло, топло.
Изписка, когато той я сграбчи отзад.
— Не! Още си леден!
— Не за дълго.
Завъртя я във въздуха, притисна я към себе си и сграбчи кичур от косата й. Когато впи устни в нейните, усети как жегата се усилва.
Искаше да докосва тази влажна кожа, дългите линии, нежните извивки. Искаше да чува дрезгавия й смях, да слуша въздишките й. Сега тя трепереше от възбуда, от очакване, докато топлият водопад се лееше отгоре им.
Ръцете й се плъзгаха по тялото му, ноктите й леко го драскаха, докосването на пръстите й го възбуждаше. Двамата се завъртяха под душа, отново и отново под пулсиращия тропически дъжд, а влажните й топли устни жадно изпиваха неговите.
Искаше я щастлива, искаше да изтрие притеснението, което беше видял в очите й на плажа. Искаше да я предпази от бедата, която със сигурност предстоеше.
Беда, която сякаш прилепваше плътно към него като кожа.
Но поне тук и сега съществуваха само топлината, удоволствието и желанието. Тук и сега можеше да й даде всичко, което притежава.
Абра се притискаше към него, а той прокара ръце по тялото й, после тя обви ръка около шията му, за да го задържи близо до себе си и вдигна лице към душа.
Устните му вкусиха от извивката на шията й, рамото й, кожата й. А когато пръстите му слязоха надолу и се хлъзнаха в нея, тя изстена от удоволствие.
Тялото й копнееше за още. Продължи да я докосва, да я вкусва и с безмилостно търпение доведе копнежа й до дълбока и сладка болка.
Тя отново извърна лице към него, устните им се докоснаха, той я притисна към мокрите плочки и влезе в нея.
И сега бавно, бавно, усилвайки се като поток, падайки като вода… Те се понесоха върху плътните влажни облаци на удоволствието. Погледна го през мъглата право в очите и намери там отговорите си. Трябваше само да приеме това, което вече знаеше, само да задържи това, което сърцето й вече желаеше.