„Ти — помисли и се отдаде изцяло. — Чаках теб.“
Когато притисна лице към рамото му и двамата полетяха в екстаз, тя излъчваше единствено любов. Потънал в нея, той задържа за миг. Извърна лицето й към своето и притисна устни в нейните.
— Заради онзи пясък.
Смехът й направи мига съвършен.
Абра, стоплена и със сухи дрехи, стъкмяваше вечеря в кухнята. Илай сипа вино.
— Можем просто да си направим сандвич… — започна той.
— Не мисля така.
— Отново ли ще ме наказваш, задето пропуснах обяда?
— Не, приключих с това. — Тя сложи на плота чесън, няколко домата и буца пармезан. — Гладна съм и същото трябва да се отнася и за теб. Благодаря. — Взе виното и чукна чашата си в неговата. — Но след като повдигна въпроса, трябва да ми кажеш с какво толкова си бил залисан.
— Днес се срещнах с детективката.
— Да, ти спомена, че ще идва. — Заинтригувана, Абра спря да рови из хладилника. — Преди това ми каза, че разполага с нещо ново.
— Може да се каже. — Внезапно го осени една мисъл и той вдигна пръст. — Почакай. Искам да опитам нещо. Ще отнеме само две минутки.
Хукна към библиотеката за документите и измъкна снимката на Джъстин Съскайнд. Отнесе я в кабинета си я копира. Затвори очи и се опита да си представи рисунката от художника в полицията.
Взе молив, направи косата по-дълга и добави сенки около очите. Не би могъл да претендира, че е Рембранд… или дори Хестър Х. Ландън, но си струваше да опита.
Отнесе снимката и копието долу и отново се върна в библиотеката за документите и бележките си.
Когато се върна в кухнята, завари две тенджери на печката. Плитка купа с маслини, маринован артишок и люти чушлета стояха на плота, докато Абра кълцаше чесън.
— Как постигна това? — зачуди се той и лапна една маслина.
— Кухненска магия. Какви са всички тези бумаги?
— Докладите, които детективката остави, и бележките, които направих аз. Върнала се е чак в началото.
Докато й разказваше, като спря, преди да й съобщи за присъствието на Съскайнд в Уиски Бийч, Абра му сипа чиния с макарони с домати, босилек и чесън. Илай я загледа как стърже пармезан.
— Направи всичко това за около половин час. Да, да, кухненска магия — каза, преди тя да успее да му отговори.
Абра седна на табуретката до него и опита яденето.
— Става. Получи се. Значи и тя мисли, че всичко е свързано.
— Да, тя… Става ли? — попита Илай, а след като опита от своята купа, отбеляза: — Страхотно е. Трябва да запишеш рецептата.
— И да зарежа спонтанността? Ще говори с Вини, нали? И с детектив Корбет?
— Такъв е планът. Освен това разполага с някои нови неща, които може да предложи.
— Като например?
— Да опитаме първо това. — Обърна изрисуваното копие и го постави на масата. — Този да ти изглежда познат?
— Аз… Прилича на мъжа в бара онази вечер. Много прилича на него. — Взе копието и го огледа внимателно. — Прилича на него повече, отколкото успях да го опиша на художника. Откъде взе това?
Вместо отговор Илай й подаде оригиналната снимка.
— Кой е този? — прошепна Абра. — С по-къса коса е и очите му не са толкова уморени. Как е намерила мъжа, когото видях в бара?
— Не знае, че го е намерила. Това е Джъстин Съскайнд.
— Съскайнд? Онзи, с когото Линдзи е имала връзка? Разбира се. — На лицето й се изписа раздразнение и тя се плесна с длан по челото. — По дяволите! Видях негова снимка във вестника миналата година, но не се сетих, не успях да свържа нещата. Предполагам, че не съм обърнала голямо внимание. Какво е правил в бара?
— Дебнел е. Преди няколко месеца е купил Сандкасъл, вила в северната част.
— Купил е къща в Уиски Бийч? Но аз знам коя е — насочи Абра показалец към Илай. — Знам я. Правя сезонно почистване в къщата срещу нея. Илай, има само една причина да си купи имот тук.
— Да получи достъп до Блъф Хаус.
— Но това е тъпо, тъпо е, като си помислиш. Имал е любовна връзка с жена ти, а сега… Дали не се е захванал с Линдзи, за да се добере до информация за къщата? Може да се е надявал да разбере повече за съкровището? Или пък е научил за него по време на аферата им?
— Линдзи никога не се е интересувала особено от Блъф Хаус.
— Но тя е била връзката — настоя Абра. — Знаела е за „Калипсо“ и за Зестрата, нали така?
— Разбира се. Разказах й историята първия път, когато я доведох тук. Показах й и заливчето, където пиратите са акостирали. И откъдето сме прекарвали уиски през сухия режим. Сещаш се, дай да впечатлим момичето с местен колорит и знанията на Ландън.