— С инструментите няма да е лесно. Сигурно ги е купил преди месеци. Кой си спомня човек, купил си кирка или чук? Обаче… Мисля, че трябва да идеш до Бостън и да разговаряш с жена му.
— Какво? Идън Съскайнд? За какво й е да разговаря с мен?
— Ох, Илай, това показва колко знаеш за жените. Особено ядосаните, предадени или тъжни жени. И двамата сте били мамени — нейният съпруг, твоята съпруга. Това по някакъв начин ви свързва. Споделяте тежко изживяване.
— Доста слабо ни свързва, ако тя си мисли, че съм убил Линдзи.
— Има само един начин да разберем. И докато сме там, ще можем да проверим и офиса на Кърби Дънкан.
— Какво? Ние ли?
— Разбира се, идвам с теб. Жена, която ти съчувства.
Сложи ръка на сърцето си и изписа на лицето си съчувствие.
— Това е добро. Бива си те.
— Ами аз наистина изпитвам съчувствие. Тя може да се почувства по-спокойна, ако там има друга жена, която може да изрази състрадание и разбиране. Освен това наистина трябва да покажем снимката на Съскайнд на хората около офиса на Дънкан.
— Това е работа на детективите.
— Разбира се, но не си ли любопитен? Не мога да го направя тази седмица, вече съм ангажирана, пък и трябва още малко да планираме. Ще успея да намеря време следващата седмица. Междувременно може твоята детективка да удари джакпота, а ние — да се оглеждаме за Съскайнд. И да държим под око Сандкасъл.
— Не бива да дебнем там. Ако ни забележи, може да се уплаши. Няма да ходиш до къщата му. Не подлежи на преговори — натърти Илай, преди Абра да е успяла да възрази. — Това е линията, която не трябва да прекрачваме. И не е начертана на пясък, а е издълбана на твърда скала. Няма как да сме сигурни, че той няма друг пистолет, но можем да сме доста убедени, че ако има, ще го използва. Дънкан имаше един регистриран, а не го откриха при тялото му, нито пък, доколкото знам, където и да било другаде.
— Протестирам. Спекулации… но с повечето съм съгласна. Не се налага да ходим да дебнем. Ела с мен, ще ти покажа.
Абра го отведе до телескопа на верандата.
— Според Майк предишните собственици са купили имота като инвестиция някъде преди пет години, точно преди балонът да се спука. Икономиката гонеше дъното, хората не ходеха много на почивки и така нататък — продължи тя, докато обръщаше телескопа на юг. — После къщата е била обявена за продан повече от година и се наложило непрекъснато да й намаляват цената. След това…
Изправи се рязко.
— О, за бога, аз съм идиотка. Трябва да говориш с Майк. Той беше брокер по сделката с имота.
— Шегуваш се.
— Не, просто не мислех. Той беше брокер при продажбата на този имот. Може пък да знае това-онова.
— Ще говоря с него.
— Засега можеш да гледаш. — Потупа телескопа. — Сандкасъл.
Илай се наведе и погледна през окуляра. Къщата беше кацнала почти на ръба на северния нос, двуетажна дървена постройка с широка тераса към плажа. Прозорците бяха затворени с капаци. Малък външен паркинг, но нямаше кола.
— Май няма никого вкъщи.
— Значи е идеалният момент да идем там и да поогледаме отблизо.
— Не — заяви Илай.
— Знаеш, че искаш да идеш.
Адски много му се искаше, но не желаеше тя да идва с него.
— Единственото за гледане е къщата със спуснатите си кепенци.
— На бас, че можем да отключим.
Това го накара да се изправи.
— Сериозно ли говориш?
Тя сви рамене и прояви благоприличието да се засрами.
— Предполагам, че да. Можем да намерим някакво доказателство, което…
— Ще бъде напълно неприемливо.
— Адвокат.
— Здравомислещ — настоя той. — Няма да проникваме в неговата… или която и да е друга къща. Особено далеч ще стоим от къщата на човек, който съвсем спокойно може да се окаже убиец.
— Щеше да го направиш, ако не бях тук.
— Не, нямаше. — Поне се надяваше, че не би го направил.
Абра заби поглед в лицето му, а после въздъхна.
— Нямаше да идеш. Поне ми кажи, че ти се иска.
— Това, което ми се иска, е той да е там. Искам да ида там, да избия вратата с ритник и после да смеля от бой оня кучи син.
Студената ярост в гласа му я накара да се ококори изненадано.
— О. Някога смилал ли си от бой кучи син?
— Не. Този ще ми е първият. Ще ми хареса… — Напъха ръце в джобовете си и закрачи по верандата. — Майната му. Не знам дали е убил Линдзи, но е твърде вероятно. И знам, знам, че е отговорен за случилото се с баба. Знам, че ти е посегнал. Че е прострелял Дънкан. Ще го направи отново, за да постигне целта си, а аз не мога да сторя нищо, за да го спра.