Завари я да седи край плота. С босия си крак чешеше гърба на кучето, което се беше проснало на пода. Освен това носеше очила с дебели оранжеви рамки.
— Носиш очила.
Абра ги свали като малка мръсна тайна.
— От време на време, за четене. Особено когато шрифтът е дребен. Понякога е наистина прекалено дребен.
— Ами сложи си ги.
— Суетна съм. Неспасяемо е.
Илай остави страниците, взе очилата и ги постави обратно на носа й.
— Изглеждаш сладка.
— Мислех си, че ако си избера някакви ефектни рамки, ще е по-различно. Обаче пак си оставам суетна и мразя да ги нося. Слагам ги само за четене и когато правя бижута.
— Какви неща научава човек. Наистина си сладка.
Тя завъртя очи зад стъклата, но свали очилата, щом видя вратовръзката.
— Хубава е — каза, като я взе от него. Когато видя етикета, веждите й се извиха. — „Ермес“. Много добре. Дамите в магазина за дрехи втора употреба ще бъдат много доволни.
— Втора употреба?
— Ами не мога просто да я изхвърля. Някой може да я използва.
Илай заби очи във вратовръзката си, докато Абра се пресягаше за чантата си, за да я пъхне вътре.
— Мога ли да си я откупя?
Тя се разсмя и поклати глава.
— Няма да ти липсва. Това за мен ли е? — посочи разпечатаните листове.
— Да. Една глава. Само две страници са. Мислех, че ще успея да приключа с всичко наведнъж. Все едно издърпвам лейкопласт.
— Няма да боли.
— Вече боли. Не искам да ме лъжеш.
— Че защо ще те лъжа?
Илай издърпа страниците, когато тя понечи да ги вземе.
— Ти си родена утешителка и освен това спиш с мен. По-скоро ще умреш, отколкото да нараниш нечии чувства. Няма да искаш да ме засегнеш. А това ще е лъжа. Но искам да разбера дали става или не, дори да боли.
— Няма да те излъжа — протегна Абра ръка към страниците. — Сега не мисли с какво се занимавам, ами иди да заредиш съдомиялната.
Просна крак на втората табуретка и понеже очилата й бяха подръка, си ги сложи. Изгледа Илай над страниците и го отпъди с ръка, взе наполовина пълната си винена чаша и се зачете.
Прочете текста два пъти, без да каже нищо, докато чиниите се миеха и водата протече в мивката.
После остави страниците настрана и си свали очилата, за да може Илай ясно да вижда очите й.
Усмихна се.
— Можех малко да послъжа. Както обичам да казвам, „мека“ лъжа, защото е като възглавница — позволява меко приземяване и на двете страни.
— Мека лъжа.
— Аха. Обикновено така успявам да се освободя от вината. Но наистина се радвам, че не ми се налага да лъжа, дори и меко. Дал си ми любовна сцена.
— Ами да. Имах си причина. Не съм писал много такива. Може да се окаже слабо място.
— Но не е. Секси и романтично е, а освен това си показал и как се чувстват. — Сложи ръка на сърцето си. — Знам, че отново е наранен, ето тук — заяви Абра, като потупа с длан. — Тя иска да го достигне и същевременно ужасно желае той да я достигне. Не съм наясно с всички причини, но знам, че този миг е много важен за тях. Не е слабо място.
— Той не очакваше да я открие. Не очаквах, че ще я открие. За него тя е много важна, в книгата.
— А той важен ли е за нея?
— Надявам се.
— Той и ти не сте едно.
— Не съм и искал, но има някои елементи. И тя не е теб, обаче… адски сигурен съм, че ще носи очила за четене с оранжеви рамки.
Абра се разсмя.
— Моят дар за литературния ти шедьовър. Нямам търпение да го прочета, Илай, от началото до края.
— Има още малко време дотогава. Преди три месеца не бих могъл да напиша тази сцена. Не бих могъл да й повярвам, не бих могъл да я почувствам. — Приближи се до нея. — Даде ми повече от очила за четене.
Абра го прегърна и положи глава на гърдите му. Едва ли трябваше да се чуди, че след като веднъж предприе онази първа рискована стъпка, после толкова бързо беше хлътнала.
И въобще не съжаляваше.
— Хайде на разходка, Барби — подвикна тя.
При думите „разходка“ и „Барби“ кучето веднага се изправи и заподскача.
— Мога да ти дам и някои идеи, които ми хрумнаха за твоя нов кабинет на третия етаж.
— За моя кабинет.
Тя се усмихна.
— Само идеи. Включително — продължи, като вземаше каишката и едно от якетата му, тъй като нейното в момента се переше — наистина страхотна картина в магазина в града. Картината всъщност е на Хестър.