— Зюмбюлите са за мама.
— Добро момче сте вие. Винаги сте били добро момче, дори и като не бяхте такова. И сестра ви ще дойде за вечеря.
— Трябваше да взема повече цветя.
— Ха. — Кармел примигна, за да пребори сълзите, и махна с ръка, за да го насочи. — Тези ги занесете на баба си. Горе в дневната си е, най-вероятно седи на оня компютър. Не можете да я изчегъртате от него — все е там, и денем, и нощем. Ще ви донеса сандвич и ваза за лалетата.
— Благодаря. — Тръгна по широкото изящно стълбище. — Как е тя?
— С всеки ден все по-добре. Още е разстроена, задето не може да си спомни какво е станало, но е по-добре. Ще се радва да ви види.
Илай се качи по стълбите и се отправи към източното крило.
Както беше предсказала Кармел, баба му седеше зад бюрото и пишеше на лаптопа си.
Забеляза колко изправени са гърбът и раменете й под зелената жилетка. Сребристосивата й коса беше оформена в прическа.
Поклати глава, щом забеляза, че няма проходилка, но бастунът й със сребърната лъвска глава лежеше подпрян на бюрото.
— Отново ли буниш тълпите?
Застана пред нея и залепи устни на челото й. Баба му се надигна и го хвана за ръката.
— Цял живот съм ги бунила. Защо да спирам точно сега? Чакай да те огледам.
Бутна го назад, докато се наместваше на стола си. Тъмните кафяви очи го изгледаха без капка милост. Устните й леко се присвиха.
— Добре ти се отразява Уиски Бийч. Още си прекалено слаб, но не си толкова блед и толкова тъжен. Донесъл си ми малко пролет.
— Заслугата е на Абра. Тя ми каза да ти взема цветя.
— Проявил си достатъчно разум, за да я послушаш.
— Ами тя е от хората, които твърде рядко, да не кажа никога, са склонни да приемат „не“ за отговор. Предполагам, че заради това я харесваш.
— Това е само една от причините. — Протегна ръка и стисна неговата за миг. — По-добре си.
— Днес — да.
— Днес е всичко, което получаваме. Я сядай. Такъв дългуч си, че ще ми се изкриви вратът да те гледам. Сядай и казвай какви ги вършиш.
— Работих, размишлявах, самосъжалявах се и реших, че от тия неща само работата ме кара да се чувствам на себе си. Така че ще опитам да направя нещо, което да сложи край на нуждата от размишления и самосъжаление.
Хестър се усмихна доволно.
— Ето така те искам. Това е моят внук.
— Къде ти е проходилката?
Изражението й се превърна в образец на високомерието.
— Уволних я. Железарията, с която ме наблъскаха лекарите, може да укрепи и боен кораб. Физиотерапевтът се държи с мен като строг сержант. Щом мога да изтърпя това, дяволски добре ще се оправям и без проходилка като някаква стара баба.
— Боли ли те още?
— Тук и там, от време на време и по-малко, отколкото преди. И ти би могъл да кажеш същото. Няма да ни победят, Илай.
И тя беше отслабнала, а злополуката и трудното възстановяване бяха издълбали нови бръчки по лицето й. Но очите й блестяха свирепо както винаги, а това го успокои.
— Започвам да го вярвам.
Докато Илай разговаряше с баба си, Дънкан спря колата си до бордюра и приближи къщата в обектива на фотоапарата си, за да я огледа. След това извади диктофона си, за да добави бележките си за деня.
Седна и зачака.
7.
Скуката беше част от работата. Кърби Дънкан седеше отпуснат в невзрачния си седан и хрупаше моркови. Имаше си нова приятелка и потенциалната възможност за секс го убеди да опита да свали пет килограма.
Засега беше отслабнал с един.
През изминалите два часа беше преместил веднъж колата и смяташе отново да я премести. Инстинктът му подсказа, че Ландън ще остане тук за известно време — семейна вечеря най-вероятно. Беше направил снимки на майка му, на баща му, а сега — и на сестра му със съпруга й и прохождащото им хлапе.
Но работата му беше да следи Ландън, така че щеше да си седи тук.
Следваше го из Бостън, което се оказа лесна задача въпреки трафика. Проследи го до кантората на адвоката му. Това му даде възможността да огледа и колата на Ландън. Нищо интересно.
Някъде час и половина по-късно го проследи в парка, след това до скъп фризьорски салон, където го изчака да му подстрижат косата. Не че забеляза особена разлика след петдесетте похарчени долара.
Какво пък, всякакви ги има.
След това Ландън спря в цветарския магазин и излезе оттам с букети.