8.
Илай взе разстоянието от Бостън до Уиски Бийч за по-малко от два часа. Навлезе в бурята, а после се измъкна от хватката на южния вятър. Двайсетминутното каране през центъра на ада му помогна да остане съсредоточен.
Просто карай, каза си. И не мисли за друго, освен за колата и за пътя.
Малки пипала мъгла се виеха над шосето, докато профучаваше с колата си през градчето. Уличните лампи хвърляха несигурни лъчи, които се отразяваха в локвите и потоците, виещи се към канализацията, а после се озова извън светлините, далеч от магазините и ресторантите, и пое към крайбрежния път.
Рязко завъртя волана и свърна към банкета пред Лафинг Гъл. Докато крачеше към тясната предна порта, вратата на съседската къща се отвори.
— Илай?
Не познаваше облечения в леко яке мъж, който пристъпи навън и го посрещна, като прекоси малката морава.
— Майк О’Мали — представи се и протегна ръка. — Гледах навън за теб.
Гласът от телефона, разбира се.
— Абра?
— Вътре с нас е — посочи той към къщата. — Добре е, само е изплашена. В Блъф Хаус има двама полицаи. Сигурно ще искаш да говориш с тях. Аз…
— По-късно. Сега искам да видя Абра.
— В кухнята е.
Майк го поведе.
— Наранил ли я е?
— Изплашил я е — повтори Майк. — Стресната е. Опитал се е да я души, така че е малко ожулена. Обаче май тя го е подредила, а не той нея. Натъртил я е, но тя го е разкървавила.
Илай отбеляза гордостта в гласа на Майк и я прие като успокоение. Искаше обаче да види сам. Трябваше да види.
Чу гласа й, щом излязоха от уютната дневна и тръгнаха към широко отворената кухня. Седеше на масата, облечена в торбест пуловер, с плътни розови чорапи на краката. Вдигна очи — изражението й беше смесица от състрадание и извинение. Придоби изненадан вид, когато Илай коленичи пред нея и хвана ръцете й.
— Къде ти е пръстенът?
— Млъкни.
Огледа лицето й, после внимателно вдигна пръсти към пресните белези на шията й.
— Къде другаде си ранена?
— Не съм. — Ръцете й го обгърнаха, от благодарност и за успокоение. — Не съм. Той ме уплаши.
Илай изгледа Морийн за потвърждение.
— Добре е. Ако не мислех така, вече щеше да е в спешното, все едно дали й харесва, или не. — Изправи се и посочи към кафеварката и бутилката уиски, които стояха една до друга. — От кое искаш? А може би комбинация и от двете?
— Кафе. Благодаря.
— Съжалявам, че трябваше да ти се обадим. Извинявай, че притеснихме семейството ти — започна Абра.
— Не са притеснени. Казах им, че токът е спрял и искам да се прибера и да проверя. А и без това бях решил да се прибера тази вечер.
— Добре. Няма смисъл да ги тревожим. Не знам дали нещо не е взето — продължи тя. — От полицията казаха, че няма данни нещо да не е на мястото си, обаче как могат да знаят? Тия двамата тук не ме пускат да изляза и да проверя. Морийн става доста страшна, когато е в режим на защита.
— Ако е имало обир и нещо е откраднато, ти какво ще направиш?
Морийн спря и протегна ръце към Илай.
— Извинявай. Това го говорим от половин час.
Подаде му кафето. Преди обаче да успее да му предложи мляко или захар, той изгълта половината чисто.
— Ще сляза там и ще говоря с полицията. Ще огледам.
— Идвам с теб. Първо — каза Абра, когато Морийн запротестира, — защитих се, нали така? Второ, ще разполагам с полицията и с Илай. Трето, повече от всеки друг, с изключение на Хестър, съм наясно с това кое къде е в къщата. А Хестър не е тук. И накрая…
Изправи се и яростно прегърна Морийн.
— Благодаря ти! Не само за чорапите, а задето се погрижи за мен. Благодаря ти. — Обърна се да прегърне и Майк.
— Връщай се веднага. Ще спиш в стаята за гости — настоя Морийн.
— Скъпа, единствената причина, поради която станах интересна на оня задник, е, че се озовах в къщата, докато си мислеше, че цялата е само за него. Не е дошъл да дебне в моята. Ще се видим утре.
— Ще се погрижа да е добре — каза Илай. — Благодаря за кафето… и за всичко останало.
— Наследила е тревожните гени на мамичка — измърмори Абра, когато излезе навън с Илай. — Всички сме наясно, че нападението не беше срещу мен.
— Ти си нападнатата, значи определено е срещу теб. Аз ще карам.
— А аз ще те следвам с колата си, защото иначе ще трябва да ме караш обратно.
— Точно така. — Хвана я за ръката и я задърпа към колата си.