— Супер. Тази нощ всички са с тревожните гени на мамичка.
— Разкажи какво стана. Майк не ми разправи с подробности.
— Когато почна бурята, не можех да се сетя дали съм затворила всички прозорци у вас. Проветрявах къщата днес и не помнех дали съм затворила прозореца в гимнастическия салон на Хестър. Не можах да се успокоя, така че отидох да проверя. А, занесох ти и кутия с пуешко задушено, с кнедли.
— Като си говорим за гени и мамички…
— Предпочитам гените на грижовния съсед. Токът беше спрял. Сега се чувствам тъпо, задето не се усъмних. Та нали преди пет секунди в района имаше електричество. Само се подразних. Използвах малкото си фенерче, за да ида в кухнята и да взема по-голям фенер.
Абра изпухтя.
— Не чух нищо, не предусетих нищо, което ме вбесява, защото обичам да си вярвам, че шестото ми чувство работи. Но тази вечер здравата се провали. Та значи, качих се по стълбите и разбира се, прозорецът се оказа затворен. После отново слязох долу, отхвърлих идеята да сляза в мазето и да проверя дали ще успея да подкарам стария генератор, а дори да оставим настрана паяците, тъмнината и страха от духове, нищо не разбирам от генератори. И тогава той ме хвана.
— Изотзад.
— Да. Имаше гръмотевици, дъжд и вятър, но още ме е яд, задето не чух и не видях нищо, докато той не ме сграбчи. След първоначалната паника, като ритах и се вкопчих в ръката му…
— В кожа или в плат?
— Плат. — Дребни детайли, помисли си тя. Бившият криминален адвокат се сеща за тях, както и полицията. — Вълна, мисля. Мека вълна. Пуловер или палто. Не разсъждавах много ясно — не можех да дишам. За мой късмет несъзнателно превключих на защитен режим. Вземах уроци по самоотбрана. Това е…
— Да, знам ги. И си спомни какво трябва да направиш?
— Някаква част от мен се сети. Вече го казах на полицията — обясни Абра, когато Илай паркира пред Блъф Хаус. — Ударих с лакът и го изненадах. И го нараних, поне малко, но достатъчно да отпусне хватката си и да мога да дишам. Настъпих крака му, което вероятно не му е причинило кой знае каква болка, защото бях боса. Тогава се извъртях и се прицелих в лицето му — не виждах в тъмното, но го чувствах. Длан в лицето. А после — финалният удар.
— Сритала си го в топките.
— И знам, че това вече го заболя. Тогава не го осмислих, защото хукнах като побъркана към вратата, после към колата, но съм съвсем сигурна, че го чух да пада. А и ударът в носа свърши работа, защото ме опръска с кръв.
— Много спокойно го приемаш.
— Сега. Не ме видя, когато ревях като бебе в ръцете на Морийн.
Илай беше напрегнат от мисълта за станалото.
— Много съжалявам, Абра.
— И аз също. Обаче вината не е твоя, не е и моя. — Излезе от колата и се усмихна на приближилия се полицай. — Здрасти, Вини. Илай, това е полицай Хенсън.
— Здравей, Илай. Може би не ме помниш.
— А, напротив. — Косата му беше по-къса и кестенява, неизрусена от слънцето, а лицето беше по-пълно. Но Илай го помнеше. — Заедно сърфирахме.
Вини се засмя.
— Аз още карам сърф, когато успея да се добера до дъска и да хвана вълната. Съжалявам за тази работа тук.
— Аз също. Как е влязъл?
— Прекъснал е електричеството. Направил е късо, после е разбил страничната врата — онази откъм пералното помещение. Тоест знаел е или е подозирал къде е алармената инсталация. Абра каза, че тази сутрин си тръгнал рано за Бостън.
— Така е.
— Значи, колата ти я е нямало цял ден, та до вечерта. Можеш да огледаш наоколо, да видиш дали нещо не липсва. Обадихме се на електроснабдителната компания, но сигурно няма да дойдат преди утре сутринта.
— Достатъчно скоро.
— Не открихме следи от вандализъм — продължи Вини, докато ги водеше. — Намерихме малко кръв по пода точно в антрето, а също и по горницата на пижамата на Абра и по анорака й. Достатъчно за ДНК анализ, ако го има в системата или ако го заловим. Но няма да стане бързо.
Вини отвори предната врата, запали фенера си, после взе изпуснатото от Абра фенерче, което беше оставил върху масата в антрето.
— И преди сме имали влизания с взлом, но в бунгалата, които остават празни извън сезона. Най-вече са хлапета, които си търсят място, където да се събират, да правят секс, да пушат трева или най-лошото — да вършат вандалщини или да крадат техника. Това не ми прилича на дело на хлапе. Никое от местните не би рискувало да влезе в Блъф Хаус.
— Кърби Дънкан. Частен детектив от Бостън. Мотае се наоколо и разпитва за мен.