— Не беше той — каза Абра, но Вини взе бележника си и записа името.
— Било е тъмно. Не си видяла лицето.
— Не, но имах близка среща с тялото му. Дънкан е пълен, има шкембе, а този нямаше. А и Дънкан е по-нисък и по-набит.
— И все пак. — Вини остави бележника си. — Ще поговорим с него.
— В „Сърфсайд“ е. И аз се помотах наоколо — обясни Абра.
— Ще проверим. В къщата има лесни за пренасяне ценности и електроуреди. Имаш хубав лаптоп на горния етаж, плазмен телевизор. Предполагам, че госпожа Хестър държи бижута в сейфа. Може би имаш и пари в брой подръка?
— Да, малко.
Илай взе фенера от кухнята и се качи горе. Първо провери кабинета си и включи лаптопа.
Ако все пак наистина е бил Дънкан, сигурно би проверил имейлите му, документите, историята на сърфиранията му в интернет. Така че проведе бърза диагностика.
— Нищо, откак съм го изключил сутринта. Това показва. — Отвори чекмеджето и видя няколкото стотачки, които държеше там, за да са му подръка. — Ако въобще е бил тук — каза Илай, като се завъртя с фенера в ръка, — оставил е всичко както си беше.
— Възможно е Абра да го е прекъснала, преди да започне. Виж, почини си и огледай добре наоколо. Може би е по-добре да изчакаш, докато оправят тока. Ние ще сме наоколо, би било много глупаво от негова страна да се върне точно сега. Късно е — добави Вини, — но това няма да ми попречи да измъкна някой частен детектив от леглото му. Ще ти се обадя утре, Илай. Абра, да те хвърля ли до вас?
— Не, благодаря.
Вини кимна и извади визитка.
— Абра има, така че ти задръж тази, Илай. Да ми се обадиш, ако видиш, че нещо липсва или има още проблеми. А ако хванеш някой път сърфа, можем да проверим дали помниш уроците, дето ти дадох навремето.
— През март? Водата е адски студена.
— Ето защо истинските мъже използваме неопренови костюми. Ще държим връзка.
— Не се е променил много — отбеляза Илай, когато стъпките на Вини заглъхнаха. — Освен косата де. Но предполагам, че избелелите от слънцето дълги до раменете кичури не отговарят на представата за полицай.
— Обаче се обзалагам, че е бил сладък с тях.
— Познавате ли се двамата? Отпреди тази вечер, имам предвид.
— Аха. Загуби бас от жена си миналата година и му се наложи да идва на уроците ми по йога. Сега е почти редовен участник.
— Вини е женен?
— С едно дете и половина. Живеят долу в Саут Пойнт, прави страхотни барбекюта.
Може пък Вини да се е променил, помисли си Илай, докато продължаваха да изследват стаята. Спомняше си кльощаво издължено момче, което живееше само за следващата вълна и мечтаеше да се премести на Хаваите.
Лъчът от фенера мина по леглото и се върна да освети хавлиената риба, която пушеше лула.
— Не е истина!
— Следващия път ще опитам да измайсторя куче пазач. Ротвайлер или доберман. Може пък да стане.
— Ще ти трябва по-голяма кърпа. — Огледа лицето й в сумрака. — Сигурно си изтощена. Ще те заведа у вас.
— По-скоро съм нервна, отколкото уморена. Не трябваше да пия кафе. Виж, не бива да стоиш тук без ток. Ще стане студено… още по-студено тоест. Няма светлина, няма и вода. Имам сравнително удобна стая за гости и наистина удобен диван. Можеш да избереш, което искаш.
— Не, всичко е наред. Не искам да оставям къщата празна след всичко това. Ще сляза долу и ще сритам генератора.
— Добре. И аз ще сляза, за да издавам момичешки звуци и да ти подавам неподходящи инструменти. Малко си непохватен, но би трябвало да можеш да се опълчиш на паяците. Знам, че това е грешно предвид усиления труд, който полагат, обаче не ги харесвам.
— Мога да издавам мъжки звуци и сам да си вземам неподходящите инструменти. А ти трябва да поспиш.
— Не съм готова — потрепна тя. — Освен ако нямаш силни възражения срещу компанията ми долу, по-скоро бих стърчала тук. Особено ако може да си сипя чаша вино.
— Разбира се.
Илай заподозря, че каквото и да беше казала на Морийн, не искаше да остане сама у дома си.
— Можем да се напием и двамата и да халосаме генератора — предложи й.
— Такъв е планът. Здравата се потрудих да почистя там, преди да дойдеш, поне в основната част, където е винарската изба със сезонната реколта. Честно казано, не стигнах по-далеч, а и не мисля, че и Хестър го е правила през годините. Останалата част от мазето е огромно, тъмно и влажно пространство и… просто е много страшно — призна Абра, докато слизаха надолу. — Не е любимото ми място.