Когато замълча, тя го чу ясно. Плясъкът на вълните по скалите, стенанието на вятъра.
— Звучи като хора, като мъртви хора, мислехме си тогава. Духове на пирати и мъртви вещици от Салем, все едно. Не помня кога за последно съм стигал толкова далеч. Баба не би дошла насам. Нищо не държеше тук. Просто обърках пътя, иначе никога нямаше да намеря това.
— Да излизаме, Илай.
— Да.
Той я поведе навън и спря преди първата отбивка, за да вземе стар гаечен ключ от лавицата.
— Съкровището е, Илай — настоя тя, докато вървяха към генератора. — Само това има някакъв смисъл. Не е нормално да вярваш, че съществува. Но той вярва. Според легендата е безценно. Диаманти, рубини, изумруди — безупречни, прелестни. И злато. Кралска зестра.
— Зестрата на дъщерята на богат херцог, ако трябва да сме точни. — Илай напъна капака на генератора с ключа. — Съществувало е и сигурно струва няколко милиона… много милиони понастоящем. Но вероятно сега е някъде на дъното на океана заедно с кораба, екипажа и остатъка от плячката. — Втренчи се в машината, като си светеше с фенера. — Сухо като на девица… Като пустиня — поправи се той. — Извинявай.
— За малко да станеш много вулгарен.
Абра задържа фенера, докато Илай пълнеше резервоара. Вдигна чашата си и задържа светлината, докато той се занимаваше с ръчките.
После натисна бутона за включване. Машината изпухтя и се закашля. Илай отново повтори процедурата, после пак и най-накрая генераторът заработи.
— Да бъде светлина — измърмори Абра.
— В някои точно определени райони. — Илай взе чашата, която тя му подаваше, и ръката му докосна нейната. — Боже, Абра, ти замръзваш.
— Да, можеш ли да си представиш — във влажно неотоплявано мазе.
— Да се качваме горе. Ще запаля камината.
Инстинктивно обви ръка около раменете й. И инстинктивно тя се облегна на него, докато вървяха.
— Илай? Не ми се иска да вярвам, но може ли този, който е направил това, да е местен? Трябва да е знаел, че не си вкъщи. Не би рискувал да прекъсне захранването и да проникне с взлом, ако ти беше тук. И всъщност беше рано. Малко след девет и половина.
— Не познавам местните както преди. Но знам, че в един от местните барове отлежава частен детектив. Негова работа е да знае, че не съм си бил у нас.
— Не беше той. Убедена съм.
— Може би не. Но той работи за някого, нали?
— Да, така е. Или с някого. Наистина ли мислиш, че той — или те — са ранили Хестър?
— Тръгнала е да слиза по стълбите посред нощ. Никой от нас така и не можа да си представи защо. Ще започна да гледам на това, на всичко станало, от различен ъгъл. Сутринта — добави, щом стигнаха кухнята.
Остави фенера и чашата и разтърка ръце.
— По-студено е от Амазонка според мен.
Абра се засмя и отметна косата от лицето си.
Стояха така, близо един срещу друг, и той отпусна ръцете си.
Тя усети трептене в стомаха си, онова, което беше забравила, откак бе започнал сексуалният й пост. Изпита прекрасното чувство на надигащата се топлина.
Видя как очите му се променят, стават по-дълбоки, как докосват устните й с поглед, преди да се впият в нейните. Привлечена се облегна на него.
Това го накара да отстъпи назад.
— Неподходящо време — обясни.
— Така ли?
— Неподходящо време. Травма, тревога, вино. Нека да запаля камината. Можеш да се стоплиш и успокоиш, преди да те заведа у вас.
— Става, само ми кажи, че ще ти струва поне малко усилие.
— Голямо. — Още веднъж очите му се впиха в нейните. — Дяволски голямо усилие.
Абра реши, че и това е нещо, и го проследи с поглед как излиза. Отпи още една глътка вино и си пожела да бяха избрали друг начин да се стоплят.
9.
След като Кърби Дънкан затвори вратата зад полицая, отиде право до бутилката „Столичная“ на перваза на прозореца и си сипа два пръста.
Кучи син, помисли си и изпи водката на един дъх.
Слава богу, че имаше касови бележки — от тузарското кафене на няколко пресечки от Ландън Хаус и още една за бензин, шунка и сирене от бензиностанцията на пет-шест километра южно от Уиски Бийч.
Щом разбра, че Ландън е тръгнал за вкъщи, Дънкан спря, за да зареди колата и себе си. Слава богу. Бележките доказваха, че въобще не е бил около Блъф Хаус по време на взлома. Адски сигурен беше, че иначе щеше да му се наложи да се обяснява с местните ченгета.
Кучи син.
Може да е съвпадение, каза си. Може просто някой случайно да е избрал същата нощ, когато той докладва на клиента си, че Ландън е в Бостън за вечеря и почивка.