Да бе, а прасетата отлитат на юг за зимата.
Не му харесваше да го правят на глупак. Щеше да застане зад клиента си или пред него, според случая, но не и когато клиентът си играе игрички с него.
Не и когато клиентът го използва — без негово знание или съгласие — за да проникне в къщата. И определено не, когато клиентът си позволява да нападне жена.
И сам би влязъл в Блъф Хаус, ако клиентът му бе наредил, щеше и да опере пешкира вместо него, в случай че го бяха хванали.
Но не би посегнал на жена.
Реши, че е време картите да бъдат сложени на масата или пък клиентът му да си намери друга хрътка, защото тази нямаше да души заради хора, които обикалят и бият жени.
Изтръгна телефона от зарядното и се обади. Достатъчно вбесен беше, за да не му пука за часа.
— Да, Дънкан е и да, разполагам с нещо. Разполагам с местно ченге, което тази вечер ме разпитва за проникване с взлом в Блъф Хаус и нападение над жена.
Сипа си още една водка и се заслуша.
— Я не ме баламосвай. Не работя за хора, които ме лъжат. Няма проблем да танцувам на местните, но не и когато не знам музиката… Да, питаха ме за кого работя и не, не им казах. Този път. Но когато клиентът ми ме използва, за да си разчисти пътя за проникване в къщата на човека, когото ми е платил да следя, а после същият клиент скача на жената в къщата, у мен възникват въпроси. И какво ще предприема от тук нататък, зависи от отговорите. Няма да си рискувам лиценза. Точно сега разполагам с информация за престъпление, което включва нападение над жена, и това ме прави съучастник. Така че е най-добре да разполагаш с дяволски добри отговори или приключваме, а ако ченгетата дойдат пак при мен, ще им дам името ти. Това е. Добре.
Провери колко е часът. Какво пък, каза си, и без това беше прекалено вбесен, за да заспи.
— Ще бъда тук.
Първо седна на компютъра и започна да пише подробни бележки. Смяташе да подсигури всеки квадратен сантиметър от задника си. А ако беше необходимо, щеше да занесе информацията право на местния шериф.
Достатъчно лошо беше проникването с взлом. Но нападението над жена? Това променяше нещата.
Все щеше да даде на клиента си шанс да обясни. Понякога тъпаците просто гледаха твърде много телевизия и откачаха, а Бог му беше свидетел, че и преди тоя беше имал достатъчно тъпи клиенти.
Така че щяха да си изяснят нещата и той щеше да изложи ясно становището си. Без повече игрички. Разследването трябваше да се остави на професионалистите.
Поуспокоен се преоблече. Изми устата си от водката. Идеята на среща с клиент да лъхаш на алкохол никога не е добра. Пристегна деветмилиметровия си по навик, след което навлече топъл пуловер и отгоре наметна якето си.
Сложи ключовете си в джоба, диктофона и портфейла и се измъкна през частния вход.
Тази малка екстра му струваше петнайсет долара допълнително на ден, но така веселата му хазяйка не можеше да го следи кога идва и си отива.
Обмисли да вземе колата, но после реши да върви. Шофирането до и от Бостън, часовете пред къщата на Ландън… Можеше да походи.
Макар да се смяташе за заклето градско чедо, обичаше тишината на провинцията, усещането да си вън посред нощ, когато всичко спи и се чува само шумът от разбиващите се вълни.
Стелещата се мъгла засилваше усещането за нещо неземно. Бурята беше отминала, но въздухът бе останал плътен и влажен, а небето бе прекалено облачно, за да се види луната.
Заради премигването на фара на носа мястото изглеждаше откъснато от времето. Тръгна натам, като разсъждаваше как да се справи с положението.
Сега, вече беше по-спокоен, осъзна, че щеше да е по-разумно да се срещнат през деня. Не вярваш ли на клиента си, работата страда. А и Ландън не беше направил нищо. След няколко дена наблюдение и разпитване на местните, най-уличаващата информация бяха безразборните клюки на приказливата продавачка от магазина за сувенири.
Може би Ландън беше убил съпругата си. Съмнително, но не и невъзможно. Но Дънкан не можеше да си представи как крайбрежното градче или къщата на скалата ще му поднесат някакви големи откровения.
Вероятно клиентът щеше да се опита да го убеди да остане на работа — ако това означаваше да се върне в Бостън, да се поразрови там, да прегледа докладите и доказателствата от друг ъгъл. Да поговори за случая с Улф.
Но първо трябваше да зададе някои въпроси и да получи отговори.