Като придържаше чинията си, излезе на терасата.
Духаше, но днес вятърът не беше силен. Свежият бриз отново прочисти света. Слънце, сърф, пясък, блясък… Това облекчи някои от възлите на шията му.
Загледа се в двойката, която вървеше по плажа ръка за ръка. Някои хора, помисли си, са създадени един за друг, да правят секс един с друг. Лесно би могъл да им завиди. Такава каша бе забъркал с единствения си сериозен опит в това отношение, че от развода го отърва цяло убийство.
Какво говореше това за него?
Взе си още една хапка от омлета, а разхождащите се по брега спряха да се прегръщат.
Да, можеше да им завижда.
Сети се за Абра. Тя не го привличаше.
Не е ли глупаво да се самозалъгва? Естествено, че го привлича. С това лице, с това тяло, с поведението си…
Не искаше да е привлечен от нея, това беше истината. Не искаше да мисли за секс. Не искаше да мисли за секс с нея.
Искаше само да пише, да избяга в света, който си беше създал, и да намери пътя си към света, в който живее.
Искаше да открие кой е убил Линдзи и защо, инак нито един морски бриз не би могъл да прочисти отново света.
Но желанията са нещо различно от реалността. А каква беше тя? Дупка в мазето, изкопана от непознат. Или няколко непознати.
Време беше да се обади на полицията.
Влезе вътре, остави чинията в мивката… и видя, че Абра е забола визитката на Вини срещу телефона в кухнята.
Щеше му се да завърти очи, но това му спести качването горе и ровенето в джобовете на панталона, където беше пъхнал картичката на полицая.
Набра номера.
— Офицер Хенсън.
— Здравей, Вини. Аз съм Илай Ландън.
— Илай.
— Имам проблем — започна той.
След около час стоеше до полицая и оглеждаха заедно дупката в старото мазе.
— Ами… — Вини се потърка по тила. — Това е интересен проблем. Значи… Ти не си копал дупки тук долу?
— Не.
— Сигурен ли си, че госпожа Хестър не е наела някого, за да… Де да знам, нови тръби за водопровода или нещо подобно?
— Напълно съм сигурен. Напълно съм сигурен, че ако беше направила нещо подобно, Абра щеше да знае. И тъй като очевидно работата напредва, напълно съм сигурен, че ако беше нещо легално, човекът щеше да се свърже с мен.
— Аха. Това не е сто процента, но е близо. И мога да добавя още нещо. Ако това беше наемен труд, вероятно щях да съм чул. Но все пак имаш ли нещо против да питаш баба си?
— Не искам да го правя. — През нощта Илай беше изчислил плюсовете и минусите на тази стъпка. — Не искам да я тревожа. Мога да прегледам документите й, сметките й. Ако е наела някого, трябва да му е плащала. Не съм специалист, Вини, но бих казал, че това е твърде дълбоко за водопроводни тръби или нещо подобно. Освен това за какво, по дяволите, й трябва да прави нещо точно тук?
— Просто се опитвам да елиминирам вероятности.
Този изкоп? Ще му отнеме много време с тези ръчни инструменти. Време и решителност. И означава, че трябва да влиза и излиза от къщата.
— Абра ми каза, че баба я накарала да смени кода на алармата и ключалките. След като падна.
— Брей. — Вини отмести поглед от ямата и се втренчи в Илай. — Вярно ли е това?
— Баба не й обяснила защо, но била непреклонна. Не помни ясно падането, но се чудя дали някакъв инстинкт, някакъв погребан спомен не я кара да подсили сигурността на къщата.
— Намери дупка в мазето и мислиш, че падането на госпожа Хестър не е било инцидент.
— Накратко, така е. Снощи Абра беше нападната. Наложило му се е да прекъсне тока, за да проникне. Не я е очаквал. Знаел е, че не съм тук. Може да работи с Дънкан. Дънкан знаеше, че съм в Бостън. Ти каза, че ти е показал касови бележки за това време. Но може да е казал на човека, който е влязъл, че е чисто. В Бостън съм, да идва и да копае.
— За какво?
— Вини, двамата с теб можем да си стиснем ръцете, че цялата история със Зестрата на Есмералда е пълна глупост. Много хора обаче не мислят така.
— Значи някой се сдобива с ключовете и с кода на алармата на госпожа Хестър, прави си копие. Това мога да го приема. Не е толкова сложно. Използва ги, за да се добере до мазето и да почне да копае. Една вечер я напада и я бута по стълбите.
— Тя не си спомня. Все още.
Когато отново си представи как тя лежи потрошена и кървяща, Илай побесня.