— Може да е чула нещо и да е слязла. А може просто да е слязла и тогава да е чула нещо. Опитала е да се върне горе. Вратата на спалнята й е адски дебела и се заключва отвътре. Искала е да влезе там и да се обади на полицията. А може просто да я е уплашил и да се е спънала. Каквото и да е било, оставил я е там. В безсъзнание, кървяща, потрошена. Оставил я е.
— Ако е станало така. — Вини сложи ръка на рамото му. — Ако.
— Ако. Няколко седмици след падането движението тук е доста голямо. Полиция, Абра все влиза и излиза — взема неща да ги носи на баба. Но после нещата се поуспокояват и той може да се върне и да продължи да копае. Докато не се чува, че смятам да се нанеса тук и да остана. И докато Абра не сменя кода и ключалките. Вини, той е знаел, че вчера къщата ще остане празна за няколко часа. Това трябва да е дошло от Дънкан.
— Отново ще говорим с него. Междувременно ще пратя някого тук да направи снимки. Ще вземем инструментите. Ще ги изследваме, но това ще отнеме време. Тук сме само дребни риби, Илай.
— Ясно.
— Оправи алармата. Ще включа още момчета да наобикалят. Трябва да обмислиш да си вземеш куче.
— Куче? Сериозно?
— Те лаят. Имат зъби. — Вини сви рамене. — Не че тук е някакъв разсадник на организирана престъпност, но ми е добре да знам, че в къщата ми има куче, когато мен ме няма. Все едно, ще доведа няколко човека. Но защо е копал точно тук? — зачуди се, когато тръгнаха да се качват.
— Това е най-старата част от къщата. Това място е било тук, когато „Калипсо“ се е разбил край брега.
— И как се е казвал? Оцелелият де.
— Джовани Морени според някои, според други — Хосе Корес.
— Да. А съм чувал и други истории, според които е бил самият капитан Брум. Арргх!
— И сърдечно йо-хо-хо! — добави Илай.
— Все тая. Значи който и да е бил, домъква дотук сандъка със зестрата — който много удобно е бил изхвърлен на брега с него — и го заравя? Повече предпочитам версията, според която открадва лодка, отплава и заравя имането някъде по близките острови.
— А онази история, дето моя предшественичка слязла на брега, намерила го, довела го заедно със съкровището в къщата и се грижила за него, докато оздравее?
— Жена ми я харесва. Романтична е. С изключение на частта, в която братът на предшественичката ти го убива и хвърля тялото му от скалата.
— И повече никой не видял зестрата. Все едно каква е легендата. Фактът е, че човекът, който е направил това, е вярвал.
— Така изглежда. Ще се отбия в бара и отново ще проверя Дънкан.
Не това беше начинът, по който Илай би избрал да прекара деня си — да се разправя с ченгета, с електрическата компания, със застрахователя и техниците за алармената инсталация. Къщата изглеждаше прекалено претъпкана и това му помогна да осъзнае колко е свикнал с тишината и спокойствието. Тази нова склонност контрастираше с живота, който беше водил преди. Някога дните му бяха изпълнени с уговорки, срещи и хора, а вечерите прекарваше по приеми и различни събития.
Не съжаляваше за това. Денят, прекаран в отговаряне на въпроси, вземане на решения и попълване на формуляри, му изглеждаше като аномалия, но реши, че може да живее и така.
Когато къщата и мазето най-сетне се изпразниха, Илай въздъхна с облекчение.
Но после чу задната врата да се отваря.
— Боже, какво има сега?
Тръгна натам и отвори междинната врата.
Абра сложи една от пазарските торби върху миялната машина.
— Трябваха ти някои неща.
— Трябваха ли ми?
— Трябваха ти. — Измъкна бутилка течен перилен препарат и я прибра в белия шкаф. — Изглеждаш изцеден.
— Да. Имаме нов код за алармата. — Порови в джоба си за бележката и й я подаде. — Предполагам, ще ти трябва.
— Освен ако не искаш да тичаш рано сутрин надолу по стълбите. — Погледна бележката и я прибра в портмонето си. — Минах през Вини — продължи, подмина го и влезе в кухнята. — Трябваше да му предам, че Кърби Дънкан явно е освободил стаята си. Не официално — не бил споменал на Кати от бара, че ще тръгва, но нещата му ги нямало. Вини каза да се обадиш, ако имаш въпроси.
— Просто си е тръгнал?
— Така изглежда — отвърна Абра, докато изпразваше торбите. — Вини каза, че ще уведоми — не е ли яко? — ще уведоми ченгетата в Бостън, за да се свържат с Дънкан заради изкопа в мазето ти. Но тъй като го няма, вече няма да души наоколо и да ти се бърка в живота. Това е добра новина.