— Изтърва секса.
— Подлежи на преговори.
Абра вярваше на инстинктите си и им се подчини. Просто пристъпи напред, хвана лицето му с две ръце и долепи устните си до неговите. Не толкова сексуално, колкото първично, реши тя. Просто човешки контакт.
Каквото и да пробуди това в нея, стана й хубаво. Хареса чувството.
Отстъпи назад, но не свали ръце.
— Ето, това не те уби. Ти си човек, сравнително здрав, ти си…
Не беше инстинкт, а реакция. Тя беше натиснала бутона, така че той улови мига и се гмурна в светлината.
В нея.
Издърпа я между себе си и кухненския плот. Зарови пръсти в косите й — този див водопад от къдрици.
Усети как ръцете й отново натискат лицето му, почувства устните й върху своите, усети дъха й.
Усети.
Пулсирането на кръвта, болката от пробудилата се нужда, пълнотата, радостта от това, че държи жена в обятията си.
Топла, мека, извивки и къдрици.
Уханието й, звуците на изненада и удоволствие, устните й, езикът й го пометоха като цунами. И сега, в този миг, той пожела да се остави на вълната.
Абра зарови ръце в косите му и собственото й желание я прободе, когато той я повдигна. Озова се на плота с разтворени крака, той се притисна между тях, а нажежена до бяло страст я изпълни отвътре.
Поиска да го обгърне с крака, за да могат да яздят заедно, просто да яздят, яростно и здраво. Но инстинктът отново й се наложи.
Не, не и без мисъл, предупреди я инстинктът. Не и без сърце. Накрая и двамата щяха да съжаляват.
И тя отново положи ръце на лицето му, погали го и се отдръпна.
Очите му, яростна синя жега, се взряха в нейните. В тях видя част от гнева, скрит от желанието.
— Така. Ти си жив и както гледам, повече от задоволително здрав.
— Не съжалявам за това.
— Че кой е искал извинения? Аз натиснах копчето, нали? И аз не съжалявам. Освен за това, че трябва да тръгвам.
— Да тръгваш?
— Трябва да си сложа оная къса пола и да се хващам на работа, а вече закъснявам. Добрата новина е, че това ще ни даде време да решим дали искаме да направим следващата естествена стъпка. А това е и лоша новина.
Слезе от плота и изчака дишането й да се успокои.
— Ти си първият мъж, който ме изкуши да прекратя поста си. Първият, за когото мисля, че си струва и постът, и нарушаването му. Само искам да знам, че няма да сме ядосани един на друг, ако го направим. Трябва да помислим за това.
Вдигна чантата си и тръгна да излиза.
— Ела довечера, Илай. Ела в бара да послушаш малко музика, да се видиш с хора, да пийнеш някоя бира. Първата е от мен.
Излезе и измина целия път до колата си, преди да сложи ръка на стомаха си, в който сякаш пърхаха пеперуди. Изпусна продължителна накъсана въздишка.
Ако я беше докоснал отново, ако я беше помолил да не тръгва…
… щеше ужасно да закъснее за работа.
10.
Илай спореше сам със себе си, претегляше плюсовете и минусите, собствения си характер. Накрая реши да иде до проклетия бар, защото този ден не бе излизал от вкъщи, както си беше наложил да прави поне за час. Това щеше да замести излизането.
Щеше да провери какво са променили новите собственици на бара, да пие бира, да послуша музика и да се прибере.
А може би Абра щеше да го остави на мира.
Пък и щеше да докаже и на нея, и на себе си, че може да отиде до местния бар и да пие бира без никакви проблеми.
Напомни си, че обичаше баровете. Харесваха му атмосферата, хората, разговорите, усещането да си пиеш питието в компания.
Да, някога това му харесваше.
А можеше и да поразследва малко. Писането е самотна професия, което, както бе установил, го устройваше напълно, но изискваше да вижда, да чувства, да наблюдава и поне от време на време да контактува с хора. В противен случай накрая щеше да се озове в творчески вакуум.
Ето защо имаше смисъл да спазва обета си да излиза навън за час всеки ден — така щеше да долови някои местни нюанси, които по-късно можеха да намерят място в книгата му.
Реши да тръгне пеш. Пък и беше оставил колата си на алеята, а това, заедно с включеното осветление, би могло да наведе всеки потенциален взломаджия на мисълта, че в къщата има хора.
Така щеше да вземе и дневната си доза солидна разходка.
Всичко беше нормално.
А после се озова в местния бар и обърка нещата.