Старото капанче, където беше купил първото си легално питие — бутилирана бира „Коорс“ — за двайсет и първия си рожден ден, вече го нямаше. Изчезнали бяха тъмните, леко опушени стени, нямаше ги рибарските мрежи, гипсовите чайки, парцаливите пиратски флагове и покритите с песъчинки мидени черупки, които оформяха морския декор. Щурвалите бяха заменени с лампи от тъмен бронз, чиято приглушена светлина хвърляше кехлибарени сенки. По стените висяха картини, скулптури и три от рисунките с молив на баба му, изобразяващи местни пейзажи.
Някой беше изстъргал и шлифовал трупаната с години мръсотия, разлятата бира и вероятно старите петна от повръщано, така че сега дъсченият под блестеше.
Хората седяха на маси, в сепарета, на двойни кожени кресла или на железни столове, подредени покрай дългия бар. Други бяха излезли на малкия като пощенска марка дансинг — все още бяха малко — и се поклащаха пред петчленната банда, която се справяше много добре с „Лоунли Бой“ на „Блек Кийс“.
Вместо с предизвикателни пиратски костюми, хората от персонала бяха облечени с черни поли или панталони и бели ризи.
Това го обърка. Макар старият „Скакалец“ да си беше миризлива дупка, май му липсваше.
Няма значение, напомни си. Щеше да си вземе бира като нормален човек в петъчната вечер. А после да се прибере.
Огледа се из бара и видя Абра.
Сервираше на трима младежи — някъде в началото на двайсетте, прецени Илай — и крепеше поднос в едната си ръка, докато подреждаше халби със светла бира на масата.
Полата й — къса, както бе предупредила — разкриваше безкрайно дълги крака, които май започваха от раменете й и стигаха до високите черни токчета. Плътно прилепналата бяла риза подчертаваше тънката й фигура и впечатляващите й мускули.
Не можеше да чуе разговора им от музиката. Не му и трябваше — лесно разпозна непринудения и явен флирт.
Абра плесна единия от мъжете по рамото, което го накара да се ухили като идиот. Точно тогава тя се обърна.
И очите й срещнаха неговите.
Усмихна му се — топло и приятелски, сякаш устните й с безобразно секси бенката до тях не бяха залепени за неговите само преди няколко часа.
Напъха подноса под мишница и тръгна към него през приглушената светлина и музиката с полюшващи се бедра, блестящи очи на морска богиня и диви къдрици на русалка.
— Здрасти. Радвам се, че се реши.
Илай си помисли, че би могъл да я изпие жадно цялата на една глътка.
— Просто ще си взема бира.
— Улучил си мястото. Имаме единайсет марки. Какво предпочиташ?
— Ами… — „Да те видя гола“ не му се стори правилен отговор.
— Трябва да опиташ местната. — Веселата искра в очите й го накара да се зачуди дали отново не му е прочела мислите. — „Заседналият кит“ е много тачена.
— Ами добре, става.
— Влизай навътре и седни при Майк и Морийн — посочи му пътя. — Ще ти донеса кита.
— Мислех да седна на бара и…
— Не ставай глупав. — Хвана го за ръката и го задърпа. — Вижте кого намерих!
Морийн го поздрави непринудено и потупа празния стол до себе си.
— Здрасти, Илай. Сядай. Сядай тук при дъртаците, че да можем да си приказваме, без да крещим.
— Ще ти донеса бирата. И твоите начос са на път — каза Абра на Майк.
— Страшни начос правят тук — обясни Майк.
Абра изчезна и Илай — оставен без избор — седна.
— Навремето предлагаха опаковки престарял картофен чипс и купи с фъстъци от съмнителен произход.
Морийн му се усмихна.
— Времето беше такова. Двамата с Майк идваме тук поне веднъж месечно. За малко да се почувстваме възрастни, а през уикендите и през летния сезон е и чудесно място да наблюдаваш хората.
— Да, тук са доста.
— Бандата е популярна. Затова дойдохме рано, да си вземем маса. Оправиха ли ти тока и всичко останало?
— Да.
Морийн го потупа окуражително по ръката.
— Нямах много време днес да си поговоря с Абра, но тя спомена за някакви разкопки в мазето.
— Да бе, каква е тая работа? — наклони се напред Майк. — Но може би искаш няколко часа да не мислиш за тези неща.
— Не, няма проблем. — Все пак Блъф Хаус беше важно място за местната общност. Всеки би искал да научи. Разказа им накратко и сви рамене. — Моето предположение е, че някой търси съкровище.
— Казах ти! — възкликна Морийн и плесна мъжа си по рамото. — И аз това казах, но Майк ми се изсмя. Няма и грам фантазия.