— Имам, когато си слагаш оная червена нощничка с рязаните…
— Майкъл! — извика тя и смутено се засмя.
— Ти почна първа, захарче. А! — Майк разтърка ръце. — Вкусните начос. Опитай ги — подкани Илай.
— Три чинии начос, допълнителни салфетки — обяви Абра и им поднесе. — И един „Заседнал кит“. Наздраве. Първата е от мен, нали помниш? — каза на Илай, който понечи да извади портфейла си.
— Кога ти е почивката? — запита я Морийн.
— Не е сега — отвърна Абра и се отзова на повикване от друга маса.
— Тя на колко места работи? — зачуди се Илай.
— Не знам. Обича разнообразието. — Морийн обгърна с длани чинията си. — Следващото е акупунктура.
— Ще забива в хората игли?
— Учи се как да го прави. Харесва й да се грижи за хората. Дори и бижутата, които изработва, имат за цел да те карат да се чувстваш по-добре и по-щастлив.
Илай имаше въпроси. Много. Зачуди се как да ги зададе, без да изглежда, че подлага приятелите си на кръстосан разпит.
— Постигнала е цялото това разнообразие за кратко време. Не живее тук отдавна.
— Дойде преди три години, от Спрингфийлд. Трябва някой път да я питаш.
— За какво?
— За Спрингфийлд. — Морийн сви вежди и си щипна от начосите. — И за това, което искаш да знаеш.
— Та какви според вас са шансовете на „Ред Сокс“ тази година?
Морийн изгледа остро съпруга си, докато надигаше чаша червено вино.
— Много по-деликатно, отколкото просто да ми кажеш да млъкна.
— Така мисля. Но най-добрите разговори за бейзбол съм ги водил с баба ти, Илай.
— Да, тя е почитателка — отвърна той.
— Наясно е със статистиката повече от всеки друг. Ходя до Бостън на всеки две седмици. Как мислиш, дали е готова за гости?
— Мисля, че ще й хареса.
— Майк тренира Малката лига — обясни Морийн. — Хестър е неофициален помощник-треньор.
— Обича да гледа как играят децата. — Бандата спря за почивка и Майк привлече вниманието на Абра, като размаха пръст във въздуха за още една поръчка. — Надявам се да се върне за финала на сезона.
— Не сме сигурни, че ще стане.
— О, Илай! — Морийн хвана ръцете му.
Никога не го беше изричал на глас, осъзна. На никого не беше го казвал. Не беше сигурен защо сега го каза. Може би заради всички тези нови лица на баба му в главата му. Йога, Малката лига, рисунките с молив в бара…
— Първите няколко дни… Претърпя две операции на ръката. Лакътят й е просто… натрошен. После бедрото, ребрата, травмата на главата. А после, като я видях вчера — „Нима беше едва вчера?“ — вече вървеше с бастун, защото проходилките били само за бабички.
— Звучи съвсем като Хестър — измърмори Морийн.
— Много отслабна в болницата, но вече взе да се възстановява. Изглежда по-силна. Ще се зарадва да те види — обърна се Илай към Майк. — Ще се радва да я видиш, когато се почувства по-добре.
— Разбирам. Каза ли й за взлома?
— Не още. То няма и много за казване. А и се чудя колко пъти онзи се е промъквал и преди онази вечер. Дали е бил там в нощта, когато е паднала?
Илай надигна бирата си, но видя как Майк и Морийн се споглеждат.
— Какво?
— Точно това казах и аз, като чухме за разкопаното — обясни Морийн и сръга Майк с лакът. — Нали така?
— Така беше.
— А пък той ми каза, че чета прекалено много такива книги, което е невъзможно. Човек никога не би могъл да прочете твърде много книги, все едно какви.
— Наистина ще пия за това. — Илай обаче завъртя чашата си и изгледа Морийн. — Но ти защо си помисли това?
— Хестър е… Не ми се ще да казвам „жизнена“, защото другите обикновено използват този израз за старите хора и е почти обидно. Но тя наистина е такава. Освен това се хващам на бас, че никога не си я виждал на уроци по йога.
— Не, не съм. — А и не беше сигурен дали може да си го представи.
— Много е стабилна. Може да се задържи в поза „Дърво“, във „Воин три“ и… Опитвам се да кажа, че не е някаква немощна и разтреперана старица. Няма как да падне. Децата падат по стълбите. Но за нея не мога да си го представя.
— Не помни — каза Илай. — Нито падането, нито как е станала от леглото.
— Това не е изненадващо, не и след като така си е ударила главата. Но сега знаем, че някой се промъква в къщата и е достатъчно откачен, за да копае в мазето. Мислих за това. И който и да е бил, е налетял и на Абра. Ако не беше реагирала подобаващо, ако не бе тренирана какво да направи, той можеше и повече да я нарани. А след като е бил способен на това, би могъл да е изплашил и Хестър или дори да я е бутнал.