— Втора серия! — Абра донесе подноса до масата. — Охо, какви сериозни физиономии.
— Тъкмо говорехме за Хестър и взлома вчера. Бих искала да останеш у нас няколко нощи — ядно обясни Морийн.
— Онзи влезе в Блъф Хаус, не в Лафинг Гъл.
— Но ако си мисли, че можеш да го разпознаеш…
— Не ме карай да се съгласявам с Майк.
— Не чета твърде много криминалета. Чета твоите разкази — каза Морийн на Илай. — Чудесни са.
— Не ми оставяте избор — това сервиране ще е от мен.
Абра се засмя и му подаде сметката. Леко прокара ръка през косата и я отпусна на рамото му.
Морийн срита леко Майк под масата.
— Може Илай да дойде да говори пред твоя литературен клуб, Абра.
— Не. — Илай усети как паниката се надига в него. — Още пиша книгата.
— Ти си писател. Никога не сме имали истински писател в клуба.
— Гостува ни Натали Герсън — напомни й Абра.
— О, я стига. Сама си издава стихосбирките. Бял стих. Ужасна поезия в бял стих и си я издава сама. Идеше ми да се пробода в окото онази вечер.
— А аз исках да пробода Натали в окото. Ще си почина — реши Абра и се облегна на масата.
— Ела, седни тук — надигна се Илай, но тя го бутна да седне.
— Не, добре съм си. Илай никога не говори за книгата си — обърна се тя към Морийн. — Ако аз пишех книга, щях да говоря за нея непрекъснато и на всекиго. Хората щяха да почнат да ме избягват, щях да търся напълно непознати и да им надувам главите, докато и те не почнат да ме избягват.
— Това ли бил начинът? — подхвърли Илай.
Абра го сръга в рамото.
— По едно време си мислех да пиша песни. Ако познавах нотите и имах някакви идеи за песни, щеше да стане страхотно.
— Затова се обърна към акупунктурата.
Тя му се ухили.
— Това ми е хоби и щом отвори дума, имам нужда от практика, а ти си идеален.
— Идеята е ужасна.
— Мога да намаля напрежението ти и да освободя творческите ти способности и концентрацията.
— Нима? Я да помисля. Не.
Абра се наведе към него.
— Ужасно си тесногръд.
— И забранен за акупунктура.
Тя ухаеше опияняващо, в очите й имаше нещо тъмно и драматично. Когато устните й се извиха, той можеше да мисли само за онзи миг, в който се бяха прилепили до неговите.
— Пак ще поговорим.
Абра се изправи, взе подноса си и отиде на съседната маса, за да вземе поръчката.
— Не се изненадвай, ако се озовеш легнал на масата с игли, щръкнали от голата ти плът — предупреди го Майк.
Каквото и да го сполетеше, Илай нямаше да се изненада. Въобще.
Остана повече от час, като се наслаждаваше на компанията. Хрумна му, че следващия път няма да му се налага да се самоубеждава да мине през бара.
Реши, че това е прогрес. Пожела лека нощ на Морийн и Майк и тръгна да излиза.
— Хей! — провикна се Абра след него. — Няма ли да пожелаеш лека нощ и на приятелски настроената сервитьорка?
— Беше заета. Божичко, влизай вътре. Тук е студено.
— Трябва да се поохладя след трите часа тичане наоколо. Вътре изглеждаше като човек, който се забавлява.
— Приятно беше. Харесвам приятелите ти.
— Морийн ти е била приятелка, преди да стане моя, но да, най-добрите са. Ще се видим в неделя.
— Неделя?
— Масажът ти. Остава си терапевтичен — предупреди го, щом забеляза изражението му. — Можеш да не стоиш като вцепенен и да ме целунеш за лека нощ, но пак ще си е терапевтичен.
— Вече ти оставих бакшиш.
Абра избухна в неудържим смях, а той поиска да изпие цялото това щастие като вода. За да си докаже, че може, пристъпи напред, но този път внимателно. Постави ръце на раменете й, после ги плъзна надолу и усети натрупаната в бара топлина, която тялото й още излъчваше.
А после се наведе и целуна устните й.
Бавно и внимателно този път, нежно и романтично. Прелестен контраст с по-раншния щурм и нетърпение. Тя обви ръце около кръста му и се остави на течението.
Илай таеше в себе си повече, отколкото вярваше, повече рани, отколкото би признал. Притисна се до нея.
Когато се отдръпна, тя въздъхна.
— Така, така. Илай, Морийн беше абсолютно права. Притежаваш умения.
— Малко са поръждясали.