— Аз също. Няма ли да е забавно?
— Ръждясала си?
— Тази история иска бутилка вино и топла стая. Трябва да влизам.
— Искам да я науча. Твоята история.
Думите му я зарадваха повече от букет рози.
— Тогава ще ти я разкажа. Лека нощ, Илай.
Вмъкна се вътре при музиката, при гласовете. Остави го възбуден, обзет от желание. Той осъзна, че копнее за нея повече, отколкото за спокойствието си напоследък.
Отдаде се на работа в дъждовната събота. Остави се историята да го погълне и преди да осъзнае връзката, написа цяла сцена, в която носеният от вятъра дъжд блъска по прозорците, а главният герой открива ключа, метафорично и буквално, към дилемата си, докато обикаля из празната къща на мъртвия си брат.
Задоволен от напредъка, Илай изостави клавиатурата и отиде в гимнастическия салон на баба си. Припомни си часовете във фитнес залата в Бостън, лъскавите уреди, всичките онези мускулести тела, оглушителната музика.
Но с тези дни беше свършено.
Това обаче не означаваше, че и с него е свършено.
Може би бонбоненият цвят на гирите на баба му му се стори не особено подходящ. Но четири килограма и половина си бяха четири килограма и половина. Беше му омръзнало да се чувства слаб, немощен и мек, изморен да се разхожда до брега или по-лошо, просто да тъпче наоколо.
И щом можеше да пише — а той го доказваше всеки ден — значи можеше и да тренира, да се поти и да открие отново мъжа, какъвто трябва да бъде.
Не беше готов да застане срещу огледалото, затова огледа бицепсите си в прозореца и се взря в бурните вълни, които се блъскаха в брега. Морската пяна се гневеше на скалите под премигващата светлина на бялата кула. Зачуди се в каква ли посока ще тръгне героят му сега, когато беше направил важен завой. И се запита дали не го е поставил на кръстопът, защото самият той се чувства така — близо до собственото си откровение.
Господи, дано.
Замени гирите с кардио и издържа двайсет минути, преди дробовете му да пламнат и краката му да се разтреперят. Направи упражнения за разтягане, пи жадно вода, а после отново се върна на тежестите, преди да се строполи с пъшкане на пода.
И по-добре. Може да не беше издържал цял час и да се чувстваше така, сякаш току-що е завършил състезание по триатлон, но този път се беше справил по-добре.
И освен това се отправи към душа, без да куца… много.
Отново се поздрави, като заслиза надолу да потърси нещо за ядене. Наистина му се ядеше. Всъщност практически умираше от глад, а това би трябвало да е добър знак.
Може би трябваше да започне да записва малките си успехи. Като ежедневни заклинания.
А това му се стори по-неудобно дори и от ярколилавите гири.
Щом пристъпи в кухнята, усети миризмата миг преди да види чинията със сладки на плота. Мисълта да си приготви сандвич излетя през измития от дъжда прозорец.
Отлепи вездесъщата бележка от найлоновата опаковка и я прочете, докато разопаковаше, за да докопа първата курабийка.
„Печиво за дъждовен ден.
Чух, че тракаш по клавиатурата и не исках да те притеснявам.
Ще се видим утре към пет.“
Трябваше ли да й се отплати за всичката храна, която му готвеше? Например да й купи цветя или нещо подобно? Щом отхапа, си даде сметка, че цветята няма да са достатъчни. Взе си още една курабийка и бутна кафемашината. Реши да напали огън, да си вземе някоя книга от библиотеката и да се поглези.
Накладе буен огън. Пламъците, пращенето и топлината идеално се съчетаваха с дъждовния съботен ден. Започна да изучава лавиците в библиотеката с орнаментирания таван и кожения тъмношоколадов диван.
Романи, биографии, книги за самопомощ, поезия, градинарство, скотовъдство, йога — тук явно баба му беше продължила и с практика — стара книга по етикеция и цяла секция за Уиски Бийч. Включваше и два романа, които можеха да се окажат интересни — малко история, малко изследване за фамилия Ландън. И няколко книги с пиратски легенди.
Импулсивно издърпа тънко, подвързано с кожа томче, озаглавено „Калипсо: прокълнатите съкровища“.
Напълно уместно четиво с оглед на дупката в мазето.
Изтегна се на дивана край разпаления огън, задъвка курабия и се зачете. Стара книга, публикувана в началото на двайсети век, с илюстрации, карти и биографични данни за всеки, когото авторът смяташе за важен. Запленен, Илай се потопи в съдбоносното последно плаване на „Калипсо“ с капитан Натаниъл Брум — недотам безчестен пират и контрабандист.