— Не можеш. Намерили са тялото му. Илай, открили са го между скалите под фара. Видях полицията, видях всички онези хора там и избягах. И… мъртъв е.
— Как?
— Не знам. Може да е паднал.
— Това май е прекалено лесно, а? — Отново щяха да дойдат за него. Полицията щеше да го разпитва. Не искаше пак да минава през това.
— Никой няма да реши, че ти имаш нещо общо с това.
Илай поклати глава, без да се изненада, че е прочела мислите му. Отстъпи назад, взе си чаша и също отпи голяма глътка.
— Разбира се, че ще си го помислят. Но този път ще бъда подготвен. Ти дойде и ми каза, така че ще бъда готов.
— Никой, който те познава, няма да си помисли, че ти имаш нещо общо.
— Може би не. — Подаде й чашата. — Но това ще подхрани звяра. Обвинен за убийство е свързан с друга жертва. Много мръсотия за хвърляне ще има, а част от нея ще падне и върху теб, ако не се държиш на разстояние.
— Майната му. — Очите й блеснаха и тя отново пребледня. — И повече не ме плаши с това.
— Не е заплаха, а предупреждение.
— Майната му и на предупреждението ти. Искам да знам какво ще правиш, щом вярваш, че има хора, които ще те свържат с това и отново ще хвърлят кал върху теб.
— Не знам още. — Но щеше да разбере. Този път щеше. — Никой няма да ме прогони от Блъф Хаус или от Уиски Бийч. Ще остана, докато не бъда готов сам да си ида.
— Става. Дали да не приготвя нещо за ядене?
— Не, благодаря. Ядох курабийки.
Абра погледна подноса върху плота и ахна, щом преброи само шест останали.
— Господи, Илай, бяха две дузини! Ще ти прилошее.
— Може би малко. Прибирай се, Абра. Не трябва да си тук, когато дойдат ченгетата. Не знам кога, но ще е скоро.
— Можем и двамата да разговаряме с тях.
— По-добре не. Ще се обадя на адвоката си да му кажа какво става. Заключи си вратите.
— Добре де, добре. Ще се върна утре. И искам да ми звъннеш при нужда.
— Мога да се оправя.
— Мисля, че можеш — наклони глава Абра. — Какво става, Илай?
— Денят беше добър… в по-голямата си част. По-нататък ще имам и други такива. Мога да се оправя с това.
— Тогава ще те видя утре. — Тя остави чашата си и докосна лицето му. — Накрая ще ме помолиш да остана. Обичам да се чудя какво ще правя тогава.
Леко го целуна по устните, облече си якето, сложи качулката да се опази от дъжда и си тръгна.
Илай си даде сметка, че и той обича да се чуди за същото. И рано или късно точният момент щеше да дойде.
Светлина
11.
Стана призори, като успя да се изтръгне от съня. В него гледаше надолу към потъналата в кръв Линдзи, която лежеше с широко отворени очи на скалите под фара на Уиски Бийч.
Нямаше нужда от психоаналитик да разгадае причината за кошмара.
Нямаше нужда и от професионален треньор, който да му каже, че всяка кост, всеки мускул, всяка скапана клетка на тялото му го боли, защото беше прекалил с фитнеса предния ден.
И понеже нямаше кой да го чуе, си позволи да постене, докато се добере до душа с надеждата, че горещата вода ще отмие поне малко от страданието му.
Изгълта и три обезболяващи.
Слезе долу, направи си кафе и го изпи, докато проверяваше имейла си. Сети се, че е време отново да пише на семейството си. Искаше му се да спести дори споменаването на потрошени мъртви тела, но по-добре би било да го научат от него.
Вестите винаги те застигат. А лошите пристигат първи.
Захвана се да съчинява. Увери близките си, че къщата е безопасна, че всичко е наред. Ако замажеше смъртта на бостънския детектив, нямаше да е лъжа. За бога, че той така и не беше виждал човека. Преднамерено остави впечатлението за инцидент. А можеше и да е инцидент все пак.
И за миг не бе повярвал на това, но защо да тревожи семейството си?
Продължи с напредъка си в писането, разказа за времето, пошегува се с книгата за „Калипсо“ и съкровището, която беше прочел.
Прегледа писмото два пъти, решен да омаловажи лошите вести, и завърши с приповдигнато настроение и позитивизъм. Изпрати го.
Спомни си за сестра си и сделката им и изпрати нов имейл, само до Триша.
„Виж, не редактирам… много. Къщата е подсигурена, местните ченгета постоянно са наоколо. На този етап изглежда така, сякаш някакъв задник копае за митично съкровище. Идея нямам какво е станало с човека от Бостън, дали е скочил, паднал, или е бил бутнат от скалата от отмъстителния призрак на капитан Брум.