— А лесният отговор на това е, че възнамерявам да се приспособя, да работя и да се грижа за Блъф Хаус, докато баба ми се възстанови. И тъй като Дънкан не би могъл да докладва нищо по-различно на клиента или клиентите си, следва да заключа, че са си дали парите на вятъра. Но изборът си е техен.
— Убийството на съпругата ви още е отворено, Ландън. Все още сте под наблюдение.
— О, наясно съм. Точно както съм наясно колко чисто и удобно ще бъде, ако успеете да ме забъркате във второ разследване за убийство.
— Кой е казал, че говорим за второ убийство?
Нагло копеле, каза си Илай, но запази тона си спокоен.
— Вие сте от отдел „Убийства“. Ако вярвате, че смъртта на Дънкан е била инцидент, нямаше да сте тук. Това означава, че или е убийство, или обстоятелствата около смъртта са подозрителни. Бил съм криминален адвокат. Знам как се действа в такива случаи.
— Да. Да, знаете как да извъртате.
Корбет вдигна ръка.
— Можете ли да потвърдите местонахождението си, господин Ландън, между полунощ и пет сутринта в петък.
— Петък сутринта? Заминах за Бостън в четвъртък. Вечерях с родителите си, когато ми се обадиха, че тук е имало влизане с взлом. Карах право дотук. Мисля, че стигнах към единайсет и половина, но все едно, беше преди полунощ. Не съм сигурен за точното време. Отидох да видя Абра — Абра Уолш, жената, която е била нападната в Блъф Хаус.
— Какво точно е правила тя тук, след като ви е нямало? — настоя Улф. — Спите ли с нея?
— И как точно сексуалният ми живот има някакво отношение към настоящото разследване?
— Простете, господин Ландън. — Корбет изгледа предупредително Улф и умело пое контрола. — Можете ли да ни кажете защо госпожица Уолш е била в къщата по това време?
— Тя чисти тук и е близка с баба ми от две години. Беше тук сутринта, но не успяла да си спомни дали е затворила всички прозорци. Излязла буря. Предполагам, че вече сте говорили с нея, но все едно. Тъй като знаеше, че съм в Бостън, дошла да провери прозорците и да ми остави малко супа. Някой я сграбчил откъм гърба — електричеството било прекъснато, така че било тъмно. Успяла да се измъкне и карала до приятелите си. Нейните съседи, Майк и Морийн О’Мали. Майк се обади на мен, обадил се и на полицията. Тръгнах от Бостън незабавно, след като ми се обади и карах до Уиски Бийч.
— Пристигнали сте някъде между единайсет и половина и полунощ.
— Точно така. Абра цялата трепереше и тъй като бе успяла да рани нападателя в борбата си да избяга, по дрехите й имаше петна от кръвта му. От полицията й взеха дрехите като доказателство. Прекарах известно време със семейство О’Мали, преди да дойда тук. Абра дойде с мен. Попаднахме на полицай Хенсън.
— Ваш приятел — вмъкна Улф.
— Познавам Вини, откакто бяхме тийнейджъри. Не го бях виждал от години. — Илай ги остави да си направят изводите и продължи със спокоен глас: — Разследващите полицаи откриха, че захранването е било умишлено прекъснато, а алармата — деактивирана. На пръв поглед не открих нещо да липсва. Разказах на полицай Хенсън за Кърби Дънкан и както ви обясних прели малко, госпожица Уолш описа нападателя си като мъж с друго телосложение. И все пак полицай Хенсън обяви, че ще разпита Дънкан, който, мисля, беше отседнал над бара „Сърфсайд“. Полицай Хенсън си тръгна, но отново не мога да посоча точния час. Предполагам, към дванайсет и половина или малко преди това.
Много лошо, че не беше проверил времето, даде си сметка Илай.
— Когато си тръгна, слязох в мазето с госпожица Уолш. Имаме ненадежден генератор и се надявах, че мога да го включа. Слязохме, тръгнах да търся инструменти и открих в най-старата част от мазето голям изкоп. Все още имаше инструменти, които полицията отнесе като доказателство. Кирки, лопати, такива неща. Ясно беше, че който и да е бил нападателят, е идвал тук и преди.
— За да копае ями в мазето? — обади се Корбет.
— Ако сте в Уиски Бийч от известно време, трябва да сте чули легендата — зестрата, съкровището. На всеки, който смята, че това е глупост, има други петима, които са убедени, че е самата истина. Не мога да се закълна за целта на взлома и за изкопа, но доста логично е да се предположи, че някой се е надявал да изкопае съкровище от скъпоценни камъни.
— Може и сам да сте копали.
Този път Илай едва удостои Улф с поглед.
— И да вляза с взлом в къщата, в която и без това живея. А не би ли било и прекалено тъпо да покажа изкопа на Абра и на полицията, щом аз съм го направил? Но все едно, бяхме там за малко. Успях да включа генератора, така че аварийното захранване заработи. Когато се качихме, напалих огън. Беше студено, а Абра още беше уплашена. Пихме малко вино, поседяхме тук. Тя заспа на дивана. Мисля, че беше към два сутринта, когато се качих горе. Събудих се към седем и половина, може би осем, на следващата сутрин. Беше си тръгнала, но ми беше направила омлет, оставен в затоплящия съд. Все храни хората, иска да им помага. Не знам кога си е тръгнала.