— Значи нямате алиби.
— Не — отвърна на Улф. — По вашите стандарти предполагам, че нямам. Защо точно си мислите, че аз съм го убил?
— Никой не ви обвинява, господин Ландън — започна Корбет.
— Седите тук и ме разпитвате къде съм бил. Главният следовател по убийството на съпругата ми е с вас. Няма нужда да ме обвинявате, за да знам, че ме подозирате. Но се чудя какъв ми е бил мотивът.
— Дънкан е бил опитен детектив. Разследвал ви е, както знаете. А всичките му записки от разследването са изчезнали.
— Познавали сте го — обърна се Илай към Улф. — Сигурно преди е бил полицай. Вие ли го наехте?
— Ние задаваме въпросите, господин Ландън.
Илай се обърна към Корбет.
— Защо не попитате за какъв дявол ми е било да убивам някого, когото никога не съм срещал?
— Би могъл да се е натъкнал на някакво доказателство за вас и да ви е изнервил — отвърна Улф.
— Натъкнал се е на доказателство в Уиски Бийч за престъпление, което не съм извършил в Бостън? И къде е то, дявол да го вземе? Опитният следовател си прави записки, копия. Къде е доказателството?
— Един умен адвокат, който умее да извърта, би могъл да се подсигури, като унищожи доказателствата. Взели сте ключовете му, отишли сте до Бостън, влезли сте в офиса му и сте преровили записките му, компютъра му, всичко. Направили сте същото и в апартамента му.
— Офисът и апартаментът му в Бостън са били ограбени? — Илай седна отново. — Това е интересно.
— Имали сте времето, възможността и мотива.
— Във вашето съзнание, защото сте адски сигурен, че съм убил Линдзи, би трябвало да съм направил и това — отвърна Илай, преди Улф да успее да заговори. — Значи излизам. Той или се е съгласил да се срещне с мен на фара посред нощ — въпреки лошото време — или някак съм го подмамил там, а това е, след като е открил доказателството, че вече съм убил веднъж. Това също така означава, че съм се измъкнал от къщата, докато Абра спи — не е невъзможно, признавам. Убивам, значи, Дънкан, отивам в бара, където е наел стая, вмъквам се там, взимам всичките му вещи и колата му в добавка. Предполагам, че съм карал колата му до Бостън, отишъл съм в офиса му и в апартамента му, погрижил съм се за всичко. После съм шофирал обратно. Тъпо би било да докарам колата му обратно тук, но как инак да се върна? След това съм наврял някъде колата му, върнал съм се пеш до Блъф Хаус и съм влязъл, без Абра да разбере, че ме е нямало.
Знаеше, че няма смисъл да убеждава Улф, затова се обърна към Корбет.
— За бога. Просто погледнете обстоятелствата, вижте времето. Би трябвало да съм имал невероятен късмет, за да свърша всичко това, преди Абра да се събуди и да направи омлета си.
— Може да не сте отишли там сам.
Сега вече Илай се ядоса. Обърна се към Улф.
— Ще замесите и Абра в тая мръсотия? Жена, която познавам едва от няколко седмици, внезапно решава да ми помогне да извърша убийство? Господи боже!
— От няколко седмици казвате. Дънкан работи по случая и тук намира достатъчно неща, за да се превърне в заплаха. От колко време се чукате с чистачката, Ландън? Мамите жена си и тя открива. Това просто ви дава още една причина да я убиете.
Гневът, който Илай успяваше да потиска до тлееща жарава, избухна.
— Ако толкова ви се е прищяло да се занимавайте с мен, давайте. Но не набърквайте и нея.
— Или какво? Какво ще се опитате да ми направите?
— Детектив Улф! — изстреля думите Корбет.
— Мислиш, че понеже се измъкна веднъж, пак ще ти мине номерът. — Без да обръща внимание на Корбет, Улф сложи ръце на бедрата си и се наведе напред.
От личен опит Илай си спомни, че навлизането в личното пространство на заподозрения бе любимият му метод на разпит.
— Да, познавах Дънкан. Беше ми приятел. И ще превърна в своя мисия да не те оставя да се измъкнеш от това. Няма да те оставя на мира. Всичко, което правите ти и тази жена, всичко, което сте направили или което мислите да извършите, ще го науча. И когато те закопая, ще си останеш закопан.