— Заплахи и тормоз — отбеляза Илай, отново неочаквано спокоен. — Това ще е от изключителна помощ за адвоката ми. И преди съм минавал през това и оставих предишния си живот да изтече в канавката. Но това няма да се повтори. Отговорих на въпросите ви. А сега трябва да разговаряте с адвокатите ми. — Изправи се. — Омитайте се от дома ми.
— Домът на баба ви.
Илай кимна.
— Поправям се. Омитайте се от дома на баба ми.
— Господин Ландън — изправи се Корбет. — Извинете, ако сте се почувствали заплашен или тормозен.
Илай само го изгледа.
— Сериозно? Ако?
— Фактите са, че във връзка с целта на жертвата тук в Уиски Бийч, вие сте под подозрение. Бих искал да ви попитам дали имате пистолет.
— Пистолет? Не. Нямам.
— А има ли пистолет в къщата?
— Не мога да кажа. — Усмихна се. — Това е домът на баба ми.
— Ще вземем разрешително за претърсване — обади се Улф.
— Ами вземете. Ще ви трябва, за да се върнете тук, защото ми дойде до гуша да ме безпокоите и да душите около мен.
Отиде до вратата и я отвори.
— Приключихме.
— Надявай се — измърмори Улф на излизане.
— Благодаря, че ни отделихте време — каза Корбет.
— Добре, защото повече няма да го правя.
Затръшна вратата и сви ръце в юмруци.
Корбет изчака, докато Улф се качи в колата.
— Мамка му! Какви ги вършеше там, по дяволите?
— Той го е направил и тоя път няма да се измъкне.
— За бога! — Вбесен, Корбет настъпи газта. — Дори да е имал мотив, което не знаем и не можем да докажем, възможностите да го направи са повече от нищожни. Замъква Дънкан на фара посред нощ, нали, застрелва го, бута го от скалата, а после смогва да свърши и всичко останало? Това, което Ландън каза, си е точно така.
— Не и ако жената е замесена. Може да е примамила Дънкан там горе, после да е последвала Ландън до Бостън, да го е докарала обратно и му е изработила и алиби.
— Но това са пълни глупости! Забележителни простотии. Не я познавам, но изглежда порядъчна. Такива са и съседите й. Освен това познавам Вини Хенсън. Той е добро ченге. Гарантира и за двамата. Потвърждава всичко, което твърдят. Нахлуването, проклетият ров, времето.
— Ландън има пари. Парите купуват всякакви гаранции.
— Внимавай къде стъпваш, Улф. Тук си само защото те поканихме. Можем да си оттеглим поканата и точно това ще препоръчам. Ти си напълно обсебен и току-що прецака всяка възможност Ландън да ни сътрудничи.
— Той е убил жена си. Уби и Дънкан. Сътрудничеството с него е свинщина.
— Разполагаше с година да го заковеш заради съпругата му и не го направи. А историята около Дънкан е доста по-заплетена. Ако не беше толкова вманиачен, щеше да се запиташ кой го е наел, защо и къде, дявол да го вземе, е бил между полунощ и пет сутринта в петък. Щеше да се запиташ кой е проникнал в къщата, докато Ландън е бил в Бостън и откъде е знаел, че е бил в Бостън.
— Не е задължително едното да има общо с другото.
Корбет само поклати глава.
— Вманиачен — промърмори под нос.
Илай се качи на горния етаж, отиде в южното крило и влезе в стаята, за която винаги мислеше като стая за спомени. В различни кутии бяха събрани вещи и документи, принадлежали на предците му. Чифт дантелени ръкавици, музикална кутия със скъпоценна пеперуда, чифт сребърни шпори с орнаменти. Сред цялата очарователна и неизследвана бъркотия имаше три дневника с кожени подвързии, военни медали, прекрасен месингов секстант, мраморен хаван с чукало, чифт сатенени пантофки и други интересни спомени от фамилия Ландън.
Включително куфарът с антични пистолети. Заключен както винаги, установи Илай с голямо облекчение. Чудесно запазени винтовки, великолепен малък пистолет със седефена ръкохватка, пистолети за дуелиране от Джорджия, кремъклийки, солидно изглеждащият колт .45.
Не се успокои, докато не се увери, че всяко оръжие си е на мястото.
Всичко беше в наличност. Поне можеше да е сигурен, че никое от оръжията на Ландън не е убило Кърби Дънкан. Доколкото знаеше, нито едно от тях не беше стреляло, откакто беше роден, а рядко са били използвани и от по-раншните поколения. Бяха твърде ценни за стрелба в мишена или за спорт. Спомни си дядо си, как позволява на развълнувания осемгодишен Илай да държи една от кремъклийките, докато му разказва историята й.
Ценни са, каза си пак Илай, докато тършуваше из стаята. Само пистолетите за дуелиране щяха да струват хиляди. Лесни бяха за пренасяне, бързо можеха да се продадат на колекционер. Заключеният шкаф със стъклени врати едва ли би спрял крадец, така че този, дето беше копал в мазето, вместо да хване питомното, беше хукнал след дивото.