Дали е знаел за тях? Дали е познавал добре миналото и историята на къщата? А освен оръжията в къщата имаше безброй ценни и лесни за пренасяне предмети.
Вероятно баба му щеше да забележи. Само че между нейното падане и неговото преместване в къщата имаше достатъчно голям период от време. Ако натрапникът се бе възползвал от това, бил е съсредоточен върху мазето.
Съсредоточен, повтори Илай наум. Значи не ставаше въпрос просто за пари или за нещо, което лесно би могло да бъде взето. Тук беше намесено съкровището.
Но какъв беше смисълът на всичко това? За една нощ би могъл да измъкне няколко милиона във вид на произведения на изкуството, антики, колекции, сребро… Ами огромната колекция от марки на прачичо му, изложена в библиотеката? Но вместо това беше изкарал бог знае колко нощи, копаейки в мазето с ръчни инструменти, за да търси някаква легенда.
Значи става въпрос за нещо повече от пари, реши Илай, докато се разхождаше из къщата, като изследваше и оценяваше всяка преносима ценност. Каква беше тръпката? Истинската вяра в някакво безценно съкровище?
Това вманиачаване ли беше, както Улф се бе вманиачил по него?
Идеята го отведе обратно в мазето, за да огледа отблизо делото на неканения гост. Импулсивно слезе в изкопа и установи, че на някои места е дълбок почти до кръста му. Прецени, че работата е започната от центъра на ямата, а след това е продължила като някаква мрежа. Север, юг, изток, запад.
Като посоките на компаса? Но как би могъл да знае?
Измъкна се от изкопа и извади телефона си, за да го заснеме от различни ъгли. Полицаите бяха снимали, но искаше и той да има снимки.
По някаква причина това го изпълни с енергия. Хареса му усещането да върши нещо. Каквото и да е.
За да затвърди това чувство, се качи в къщата, взе месинговия телескоп от махагоновата му поставка — подарък на баба му — и излезе на терасата. Активността означаваше да е информиран. Може би времето не беше най-подходящото да тръгне пеш или да подкара колата към фара, но това не означаваше, че не може да погледне какво става там.
Насочи телескопа, фокусира и нагласи, докато не получи ясен образ на жълтото полицейско заграждение. Бяха блокирали целия район заедно с фара. Забеляза, че зад заграждението има няколко души — любопитни местни хора, а също и две служебни наглед коли.
Обърна телескопа и го наведе надолу, там, където следователите работеха на скалите, целите мокри въпреки защитните си дрехи.
Отсъди, че детективът е падал доста дълго, като прецени през телескопа разстоянието от фара до скалите долу. Май само падането е било достатъчно, за да убие Дънкан, но разстрелът предоставяше допълнителна гаранция.
Но защо? Какво беше научил, видял, направил?
И как се свързваше това със смъртта на Линдзи? Логично, трябваше да има някаква връзва — не вярваше Улф толкова да се е объркал. Освен ако цялата работа беше нелогична като копаенето в мазе за пиратско съкровище, убийствата бяха свързани.
Което пък отваряше възможността убиецът на Дънкан да е свързан с нападателя.
И отново, защо? Какво беше разбрал, видял, направил?
Пъзел. В предишния си живот Илай обичаше пъзелите. Може би беше време да открие дали още му се удават.
Остави телескопа на терасата и се качи горе, за да вземе бележник и химикал. Този път, щом мина през кухнята, си направи сандвич и — какво пък — взе си и една бира. Занесе всичко в библиотеката, запали камината и се настани на помпозното бюро на прапрадядо си.
Реши да започне със смъртта на Линдзи, но осъзна, че не това беше началото — не и в действителност. Разгледа първата година от брака си като период на приспособяване. Добри и лоши мигове, странични ходове, но по един въпрос бяха достигнали пълно съгласие — обзавеждането и украсата на новата си къща.
Ако трябваше да бъде честен, нещата между тях бяха започнали да се променят в месеците след преместването им в къщата.
Линдзи реши, че има нужда от повече време, преди да се отдаде на семейството, и може би имаше право. Той пък влагаше голяма част от времето и енергията си в работата. Желанието й беше Илай да стане пълноправен партньор и той чувстваше, че може да го постигне.
Харесваше й да се забавлява, да я забавляват, имаше си собствена кариера и социален кръг. Но все повече се караха заради прекаленото му натоварване, имаше и конфликти за неговите и нейните приоритети. Напълно нормално, ако трябваше да бъде честен. Шейсетчасовата работна седмица беше по-скоро нещо обичайно и като криминален адвокат често му се налагаше да работи и нощем.