Линдзи се радваше на придобивките, но бе започнала да недоволства срещу начина, по който ги получаваше. Той оценяваше успеха й и кариерата й, но бе започнал да се засяга от конфликтите.
А кое беше основното? Двамата не се обичаха достатъчно, за да останат заедно.
И като се прибави нетърпимостта й — и това беше точната дума — към баба му и привързаността му към Блъф Хаус и Уиски Бийч, ерозията се задълбочи. Сега вече Илай си даваше сметка, че дори през първата година на брака им емоционалният разлом между двамата стабилно се бе разширявал, а нито единият, нито другият имаше средствата или желанието да прокара мост между двамата.
Беше ли се обидил на Линдзи за собственото си решение да ограничи, а накрая и да прекрати посещенията в Блъф Хаус? Искаше да спаси брака си, но по-скоро от принципни съображения, отколкото от любов към съпругата си.
Това си беше тъжно.
Но все пак не беше мамил, така че точката беше за него.
Беше прекарал много време в разсъждения, а тя бе започнала да му изневерява. И какво беше заключението? Не бяха минали и две години от брака им, когато Линдзи взе уж да работи до късно, тръгна сама на пътувания през уикендите, за да си почине, а сексуалният им живот отиде по дяволите.
Илай записа приблизителните дати, имената на Линдзи, на най-близките й приятели, на членовете на семейството, колегите й. След това прокара линия към една от тях, Идън Съскайнд. Едновременно приятелка и колежка, съпруга на Джъстин Съскайнд, любовника на Линдзи.
Загради името на Джъстин Съскайнд, преди да продължи с бележките си.
Идън бе бетонирала алибито на неверния си съпруг за нощта на убийството на Линдзи. Но той и без това едва ли бе имал мотив. Всички доказателства сочеха към намерението му да я отведе на романтично пътуване до Мейн в един доказано добър хотел.
Съпругата му определено нямаше причина да го прикрива с лъжи, още повече че беше унизена и сломена, след като изневярата излезе на бял свят.
Детективът, когото Илай беше наел, се бе захванал с възможността за бивш любовник или друг настоящ, който да се е скарал с Линдзи и да я е убил в изблик на страст. Но това семе не беше дало плод.
Все още, поправи се Илай.
Тя беше пуснала някого в къщата онази вечер — нямаше влизане с взлом, нямаше признаци на борба. Телефонът й, имейлите й — вкъщи и на работа — не показаха връзки с неизвестни хора. Тогава Улф отново се съсредоточи върху Илай, а неговият детектив сигурно бе пропуснал нещо. Или някого.
Илай записа прилежно всички имена, които си спомняше, дори и името на фризьорката й.
След два часа беше изпълнил няколко страници с кръстосани препратки, въпроси без отговор, две нападения (тук беше включил и падането на баба си) и второ убийство.
Реши да се поразходи и да остави натрупаното да се уталожи.
Даде си сметка, че се чувства добре. Въпреки… а може би благодарение на болките в мускулите, се чувстваше адски добре. Защото докато излизаше от библиотеката, знаеше, че втори път няма да позволи да му бъде отправено фалшиво обвинение.
Убиецът на Кърби Дънкан му беше направил ужасна услуга.
12.
Абра натисна звънеца не само защото така изискваше доброто възпитание, а и защото имаше нужда от малко помощ. Когато никой не отговори, извади ключа от къщата, отключи вратата и вмъкна вътре дъската за масажи. Инстинктивно погледна таблото на алармената инсталация с мигащата светлина и си замърмори новия код, докато го набираше.
— Илай? Тук ли си? Имам нужда от малко помощ.
След като не получи отговор, изпъшка и използва дъската си, за да подпре вратата, преди да се върне в колата за пазарските торби.
Вмъкна ги вътре, стовари ги и отнесе дъската в голямата гостна. Върна се за пазарските торби и ги внесе в кухнята.
Извади пресните стоки, залепи касовите бележки на дъската за съобщения, измъкна кутия със супа от картофи и шунка и бирен хляб, които беше приготвила следобед, а тъй като явно му бяха харесали шоколадовите й курабийки, му носеше и останалите.
Вместо да тръгне да го издирва, влезе вътре, разгъна масажната дъска, подреди свещите, които беше избрала, разпали огъня и добави цепеница в камината. Може би Илай щеше да опита да потърси извинение, че не желае или няма нужда от предварително уговорения масаж, но номерът едва ли щеше да мине, особено след като вече всичко беше подредено.