Доволна от работата си, Абра тръгна нагоре. Съществуваше малката вероятност да е толкова погълнат от работата си, че да не я чуе, да спи, да е под душа или в гимнастическия салон.
Не го откри, но установи, че представата му за оправено легло е да сбута настрани юргана. Разпухна го, изтръска и възглавниците — искрено вярваше, че в спретнато легло се спи по-добре — сгъна пуловера, който беше заметнат на стола, и пусна в коша за пране чорапите, които лежаха на пода точно пред него.
Излезе от спалнята и се отправи към гимнастическия салон. Натъкна се на постелката за йога, опъната на пода, и я прие за положителен знак. Озадачена обиколи втория етаж и после отново слезе долу. Забеляза адвокатския му бележник, празна чиния и бутилка от бира (поне беше използвал поднос) върху огромното старо бюро.
— Какви ги вършиш, Илай?
Вдигна чинията и бутилката и прочете първата страница от бележките.
— Е, това вече е интересно.
Не знаеше всички имена, но проследи свързващите ги линии, стрелките и надрасканите бележки. Между тях имаше и няколко изкусни рисунки. Даде си сметка, че е наследил таланта на баба си, особено като позна детектив Улф с рога на дявол и заострени зъби.
Продължи да разлиства — явно Илай бе прекарал известно време да се занимава с това — и откри името си, връзката си с Хестър, с него, с Вини и с Дънкан Кърби.
Имаше и нейна рисунка, която всъщност я удовлетвори. Беше я нарисувал да лежи на прибоя с изящно извита опашка на русалка.
Прокара пръст през опашката, преди да продължи да чете…
Беше отбелязал времето на събитията в нощта на убийството на Дънкан, и то съвпадаше доста точно със собствените й спомени. Освен това бе записал времето на смъртта между полунощ и пет сутринта.
Значи полицаите му бяха казали същото като на нея.
Това нямаше как да я успокои. Щом колата му беше отвън, значи обикаляше някъде пеш. След посещението на полицията тя беше сготвила супа, бе опекла хляб и беше направила няколко кратки йога упражнения, за да се успокои. Реши, че Илай е опитал да постигне същото чрез бележките и сега най-вероятно се разхождаше, за да се доуспокои.
Браво на него.
Отнесе чинията и бутилката в кухнята, а после излезе на терасата. Изненада се да види телескопа и се приближи. Погледна през него и фарът запълни целия й взор.
Нямаше как да вини Илай. Всъщност прииска й се и тя да си има телескоп. Обви ръце около тялото си заради студа и пристъпи към парапета, за да огледа плажа.
Ето го къде беше. С ръце в джобовете, прегърбен срещу вятъра. Наблюдава го, докато той не зави към стъпалата.
Прибра се вътре, сипа две чаши вино и ги отнесе до вратата, за да го посрещне.
— Страхотен ден, нали? — Подаде му чаша. — Почти можеш да усетиш дъха на идващата пролет, ако наистина опиташ.
— Пролет ли? Ушите ми замръзват.
— А нямаше, ако носеше шапка. Отново разпалих огъня в голямата гостна.
Но погледът му вече се беше спрял на кухненския плот.
— Донесла си ми още курабийки.
— Те са за по-късно. — Препречи му пътя към тях. — След виното, разговорите, масажа, а после наистина вкусната супа от картофи с шунка и бирения хляб, който опекох тази сутрин.
— Правила си супа и хляб?
— Вместо терапия, след като се разправях с полицията. Резултатите са за теб. Идвали са и тук.
— Да. Идваха.
— Можеш да ми разкажеш за това, докато пием вино. Или искаш аз да съм първа?
— Да подходим хронологично. — Свали якето си и го метна на кухненския стол. — Какво? — запита, когато тя го изгледа с повдигнати вежди.
— Майка ти не те ли е учила да си окачаш дрехите?
— За бога — измърмори Илай, но си взе якето, отиде в пералното помещение и го окачи на куката. — По-добре ли е така?
— Чудесно. Щом ще я караме хронологично, аз ще съм първа. — Взе бутилката с виното. — За всеки случай — добави, като се запъти към голямата гостна.
— Ти ли подреди всичко това? — запита Илай, като видя масажната дъска.
— Да. И да разкараш странните мисли от главата си. Масажът си е масаж. Сексът си е секс. Понякога може и да се съчетаят, но не и ако те масажирам аз. А по случайност именно аз ще те масажирам.
— Да, трябваше да уточниш, за да си направя сметката.