— Всъщност си забавен, ако не се мръщиш. — Абра седна на дивана и подви крака. — Значи, в общи линии, натресоха ми се двама детективи. Единият — местен, другият — от Бостън. Разказах им всичко. Какво стана, когато дойдох тук вторник вечерта, за да проверя прозорците, както и за разговора си с Дънкан в сутерена на църквата. Казах им кога се върна от Бостън и че ме намери при Майк и Морийн, а после дойдохме тук, за да говориш с Вини. Какво му казах, ти какво му каза, какво каза той — все неща, който вече знаеш. Как слязохме в мазето и как накрая се натъкнахме на голямата дупка. Потвърдих, че съм останала тук. Много говорихме за това. Кога съм се събудила, което беше към шест. Тогава всъщност обмислих дали да не се кача горе и да се сгуша при теб в леглото ти, но не почувствах необходимостта да споделя с тях точно това.
— Не си почувствала необходимост да го споделиш и с мен.
— Не, не съм. Ти спеше като заклан. Качих се — добави.
Илай присви очи.
— Онази сутрин си се качила горе?
— Да. Събудих се малко притеснена — от стреса, предполагам. И бях наистина щастлива, че не съм сама, но тъй като цяла нощ мислих и премислях, се почувствах ужасно самотна тук долу. Качих се да видя дали случайно не си буден, но ти спеше. Зачудих се дали да не те събудя, но гласувах против. Обаче като те видях там, вече не ми беше самотно тук.
— Трябвало е да ме събудиш. В зависимост от подхода си можеше да останеш при мен или пък аз да сляза при теб, за да не бъдеш сама.
— След дъжд качулка. Казах на полицията, че по-рано съм се качила, видяла съм те да спиш и съм слязла долу. Останах с впечатлението, че твоят детектив Улф ме мисли за развратна изпечена лъжкиня.
— Не е моят детектив Улф.
— Той така си мисли. — Абра отпи глътка вино. — Все едно. После слязох долу, направих кафе, хапнах плодове, нарязах малко пъпеш, ананас и не помня какво още за теб, направих омлет, оставих ти го в съда за подгряване, написах ти бележка и се прибрах вкъщи, където медитирах, преди да се преоблека за първата си група.
— Знаеха, че след като съм се прибрал, не бих могъл да убия Дънкан, да ида до Бостън, да претършувам офиса и апартамента му и да се върна обратно — каза Илай.
— Офисът му? В Бостън? Я разкажи.
— Очевидно някой е вършал из офиса на Дънкан и из апартамента му в Бостън, взел е записките му, трил е файлове от компютъра му. Което навежда на мисълта, че клиентът му е неговият убиец, освен ако не си убедена, че убиецът съм аз. Но те са говорили с теб, знаят, че си ме видяла тук към два сутринта и после в шест. Не просто би ми било трудно да свърша всичко това за няма и четири часа, а въобще ми е било невъзможно. Знаят, че не съм разполагал с достатъчно време.
— Зависи. — Абра отпи още една глътка. — Ако ти си убиец, а аз съм развратна изпечена лъжкиня, това директно ме праща в списъка на съучастниците ти според Улф.
— Боже мили. — Илай остави чашата си и притисна длани към очите си. — Съжалявам.
— О, я млъквай. Не ти твърдиш, че съм голяма развратна изпечена лъжкиня и съучастничка в убийство. Улф не вярва, че може да греши, като те смята за убиеца на Линдзи, което автоматично означава, че трябва да си убил и Дънкан, а пък аз съм голяма развратница и така нататък. Ясни са ми хората като него. Те категорично и безпрекословно си вярват, че са прави, така че всичко, което поставя под въпрос правотата им, е лъжа, увъртане, грешка.
Отново отпи от виното.
— Такива като този ме правят… нетърпелива.
— Нетърпелива?
— Да, точно преди да ме изкарат от кожата ми. Другият детектив, Корбет, той не му се връзваше. Беше внимателен, но не вярваше, че с теб сме заговорничили да убием Дънкан, нито пък беше особено заинтересуван от въпросите на Улф, според когото двамата с теб не само се познаваме много преди да дойдеш в Уиски Бийч, но и имаме страстна и тайна сексуална афера, което пък естествено означава, че сме съучастници в убийството на Линдзи.
Абра несъзнателно смени позата си и почти заприлича на нарисуваната русалка.
— Казах му честно, че не съм решила дали да спя с тебе, обаче клоня натам, а ако го направя, това няма да е тайна и едва ли ще бъде квалифицирано като афера или както там би го нарекъл, тъй като и двамата не сме женени, нито пък обвързани с някого.
— Казала си им… — Илай само въздъхна и отново надигна виното си.
— Добре де, той ме изкара от търпение, а после ме вбеси. Истински ме вбеси, а аз имам доста висок праг на търпимост. Внезапно излязох лъжкиня, курва, разрушителка на семейства, капан за съпрузи и убийца. И всичко това, защото не може да приеме, че върви по грешен път и ти не си убивал никого. Задник.