Изгълта виното си и подаде бутилката на Илай, но той само поклати глава.
— Е, хайде, твой ред е.
— Няма кой знае какво да добавя. Разказах им всичко, което съвпада и с това, което ти си им казала, и с думите на Вини. Когото Улф смята за лошо ченге в комбина с друга моя приятелка, изпечената развратна лъжкиня.
— И съучастничка в убийство — напомни Абра, като вдигна чаша към него.
— Именно.
— Добре. А сега да се върнем назад. Някой е влязъл в офиса и в апартамента на Дънкан в Бостън и сега няма данни за клиентите му, един от които явно го е наел да те разследва. Освен това някой е шетал и в стаята му в бара. Следователно е напълно логично да се насочим към този клиент. Полицията трябва да направи тази връзка.
— Не и Улф. Аз съм му мания. Неговият Моби Дик.
— Мразех я тая книга. Все едно, никой, който познава Вини, няма да повярва, че е лошо ченге. А тъй като с теб наистина не се познавахме, преди да се преместиш тук, няма как да бъде доказано противното. И като включим и сексуалното ми въздържание, ще бъде наистина трудно да бъда квалифицирана като разгонена курва. Всичко това са плюсове за теб, Илай.
— Не се тревожа за това. Не се тревожа — настоя, когато тя отново изви вежди. — Истината е, че съм заинтригуван. Мина много време, откакто съм се интересувал от нещо друго, освен от писането, но сега бих искал да разнищя тази история.
— Чудесно. Всеки трябва да си има хоби.
— Сарказъм ли долавям?
— Не точно. Ти не си нито полицай, нито детектив, но имаш пълното право да си заинтересуван. А сега и аз съм в кюпа. Имаме си общо хоби. Време е да си призная всичко. Видях бележките ти в библиотеката.
— Добре.
— Ако имаш нещо, което не искаш да видя — като оная готина рисунка на Абра Малката русалка, която бих искала да прерисуваш на хубава хартия, за да си я имам, трябва да го държиш скрито. Разполагам с ключ и смятам да го използвам. Обикалях да те търся.
— Добре. — Илай се почувства малко странно заради рисунката. — Понякога, като си драскам, ми помага да мисля.
— Това не бяха драскулки, беше си рисунка. Драскането е това, което правя аз, и резултатът са уродливи животни. Хареса ми и Дяволския вампир Улф.
— Този персонаж има потенциал.
— И аз така си казах, а рисуването ти помага да мислиш. Главните действащи лица, връзките между тях, времевите линии, факторите, всичко. Подредено логично. Прилича ми на добро начало. Май и аз ще взема да си нахвърля бележки.
Илай се замисли.
— Ще те потърси. Улф. И когато го направи, няма да може да открие никаква връзка между нас от времето преди да дойда тук. Няма да открие и нищо, което да потвърди, че си лъжлива развратна убийца.
— Откъде знаеш? — усмихна се тя. — Още не съм ти разказала историята си. Може пък да съм възстановяваща се развратница със склонност към убийства.
— Разкажи ми историята си и аз ще отсъдя.
— Ще го направя. По-късно. Сега е време за масажа ти.
Илай неспокойно погледна дъската.
— С мен честта ти ще бъде опазена — обеща Абра, докато се изправяше. — Това не е прелюдия към секс.
— Продължавам да си мисля как спя с теб.
Всъщност представяше си как разкъсва дрехите й и я обяздва като див жребец, обаче ако й кажеше това, нямаше да е… деликатно.
— Щях да бъда разочарована, ако не мислеше за това, но това няма да стане през следващия час. Събличай се, лягай на дъската с лице нагоре. Отивам да се измия.
— Ти си шефът.
— Бих могла. Но тъй като засега работя за постигането на тази цел, мисля да бъда безупречна. Така че ще се боря със себе си.
Прокара длан през рамото му и излезе.
Тъй като явно не беше подходящото време да й разкъса дрехите, съблече своите.
Струваше му се странно да е гол между чаршафите. И още по-странно стана, когато тя се върна, пусна музиката със звуци от природата и запали свещите.
А после вълшебните й пръсти започнаха от врата му към раменете и той се запита дали не е странно, че мислите за секс отстъпиха някъде назад.
— Стига си мислил — тихо нареди тя. — Отпусни се.
Замисли се как да не мисли. Опита се да мисли за нещо друго. Реши да пробва с книгата си, но проблемите на героите му отшумяха заедно с болките в мускулите му.
Докато се опитваше да не мисли или поне да мисли за нещо друго, да ползва книгата си като бягство, Абра отпускаше възли, успокояваше болки, разсейваше центрове на напрежение.