Илай се обърна, когато му нареди, и си помисли, че може би тя е човекът, който би могъл да разреши всички проблеми, произтичащи от войните, икономиката и предразсъдъците, като просто пльосне главните виновници на дъската си за час.
— Здравата работиш.
Гласът й прозвуча професионално като ръцете й:
— Да, може да се каже.
— Мога да го почувствам.
— Обаче гърбът ти е огромен възел от напрежение, сладкишче.
Опита се да се сети кога за последен път някой, бил той и майка му, го беше наричал сладкишче.
— Последните дни бяха интересни.
— Мхм. Ще ти покажа някои упражнения за разтягане и отпускане. Можеш да отделиш няколко минути за тях всеки път, като станеш от компютъра.
Натискаше, извиваше, дърпаше и разтриваше всяка точка на напрежение, докато той се отпусна като парцал.
— Как се чувстваш? — запита го тя, докато го омотаваше с чаршафа.
— Май видях Бог.
— И как ти се стори тя?
Илай се изсмя приглушено.
— Доста секси, да ти кажа.
— Винаги съм го подозирала. Изчакай, не ставай още. Ще се върна след малко.
Той успя да седне и омота чаршафа около важните части, когато тя влезе с чаша вода.
— Изпий я цялата.
Задържа я с две ръце, а после прокара пръсти през косата му.
— Изглеждаш отпочинал.
— Трябва да има някаква дума между „отпочинал“ и „в несвяст“. Не мога да я измисля сега, но така се чувствам.
— Не е зле. Ще бъда в кухнята.
— Абра. — Хвана я за ръката. — Звучи безлично и банално, но все пак ще го кажа. Ти си дар божи.
Тя се усмихна. Беше красива.
— На мен не ми звучи безлично и банално. Благодаря ти.
Когато Илай влезе в кухнята, я завари с чаша вино в ръка да топли супа на котлона.
— Гладен ли си?
— Не бях, но адски хубаво мирише.
— Не искаш ли преди това една разходка по брега?
— Може.
— Добре. По това време на деня светлината е мека и приятна. Ще ни отвори апетит.
Абра тръгна към пералното помещение, където висяха якетата им, и се облече.
— Преди малко използвах телескопа — призна тя, щом излязоха навън. — На хубаво място е поставен.
— Видях някакви полицаи да разследват около фара.
— Ами убийствата не са традиция в Уиски Бийч, а фаталните инциденти не привличат туристи. Важно е да подходят с внимание. А колкото по-внимателно разследват, толкова по-добре за теб.
— Може и така да е, но аз съм замесен. Онзи полицай ме попита дали има оръжия в къщата. Извъртях отговора, защото внезапно си помислих, че някой може да е проникнал и да е взел от пистолетите от колекцията, за да застреля Дънкан.
— Добре си направил. Въобще не се бях сетила за това.
— Никога не си била основната заподозряна в разследване за убийство. Те обаче са си там, на мястото си, затворени в кутиите си. Когато от полицията се сдобият със заповед за обиск, а то ще стане, могат да ги вземат, за да ги изследват. Но вече знаят, че никое от оръжията в Блъф Хаус не е убило Дънкан.
— Защото знаят какъв калибър е използван, а може би дори и какъв пистолет. Гледала съм „От местопрестъплението“ — добави Абра. — А пистолетите в къщата са антики. Съмнявам се Дънкан да е застрелян с мускет или с пистолет за дуел.
— Крайно невероятно.
— Обаче в момента проваляме работата, която свършихме преди малко, като си говорим за ченгета и убийства. — Абра отметна косите си назад, щом стигнаха стълбите към брега, и обърна лице към меката синева на смрачаващото се небе. — Искаш ли да знаеш защо се преместих в Уиски Бийч? Защо сега това е моето място?
— Да, искам.
— Ще ти разкажа. Историята е подходяща за разходка по брега, макар че трябва да почна от по-далеч, за да ти изясня детайлите.
— Може ли първо един въпрос, защото се опитвах да разбера? Какво си правила, преди да дойдеш тук и да се захванеш с масажите, йогата, бижутерията и почистването на къщи?
— Имаш предвид професионално? Бях маркетинг директор на нестопанска организация извън столицата.
Илай я огледа — пръстените й, разпиляната от вятъра коса.
— Да. Това не беше сред десетте най-вероятни предположения в списъка ми.
Абра го сбута с лакът.
— Защитих магистратура по бизнес администрация в Северозападния университет.