— Сериозно?
— Абсолютно сериозно. Продължавам нататък. Майка ми е изключителна жена. Невероятно умна, всеотдайна и смела. Родила ме е, докато е била в университета. Баща ми решил, че тази отговорност му е в повече, и се разделили, като съм станала на две. Всъщност той не е част от живота ми.
— Съжалявам.
— И аз съжалявах за кратко, но го преодолях. Майка ми е адвокат по човешките права. Пътувахме много. Водеше ме навсякъде, където можеше. А когато не можеше, оставах с леля — сестрата на мама — или с баба и дядо. Но повечето време бях с нея. Получих адски добро образование и опознах света.
— Я чакай малко. — Внезапно го осени. — Майка ти да не е Джейн Уолш?
— Да. Познаваш ли я?
— Мили боже, Джейн Уолш? Че тя спечели Нобелова награда за мир!
— Казах ти, че е изключителна. Исках да стана като нея, когато порасна, но кой не би искал? — Абра вдигна ръце за миг и затвори очи, за да посрещне вятъра. — Една на милион е. На десет милиона, от моя гледна точка. Научи ме на любов и състрадание, смелост и справедливост. В началото мислех да поема директно по стъпките й и да завърша право, обаче това не беше за мен.
— Това разочарова ли я?
— Не. Едно от съществените неща, на които ме научи, беше да следвам мислите и сърцето си. — Докато вървяха, тя го хвана под ръка. — Баща ти разочарован ли беше, когато ти не го последва?
— Не. И двамата бяхме доволни.
— Да, ние също. Така че записах бизнес администрация и започнах да работя в нестопанския сектор. Биваше ме.
— Обзалагам се, че е било така.
— Усещах, че ме бива, и дори нещата невинаги да се получаваха идеални, все пак резултатите бяха достатъчно добри. Харесвах работата, харесвах живота си, приятелите си. Срещнах Дерек по време на кампания за набиране на средства, която оглавявах. И той беше адвокат. Явно адвокатите ме привличат.
Замълча и погледна морето.
— Господи, колко красиво е тук. Всеки ден гледам морето и си мисля колко съм щастлива, че съм тук, че виждам това, че го чувствам. В момента майка ми е в Афганистан и се бори за правата на местните жени. Знам, че и двете сме точно там, където трябва да бъдем, че правим това, което трябва да правим. Но преди няколко години бях във Вашингтон, с гардероб, пълен с официални костюми, с отрупано бюро, препълнен органайзер и с Дерек, който изглеждаше като правилния избор в точния момент.
— Но не беше.
— По някакъв особен начин беше. Умен, очарователен, буен, амбициозен. Разбираше работата ми, аз разбирах неговата. Сексът беше удовлетворяващ, разговорите — интересни. Когато ме удари за пръв път, си позволих да повярвам, че е било ужасна грешка, случайно отклонение, просто лош миг, предизвикан от стреса.
Усети как Илай се напряга и го хвана и с другата си ръка.
— Приемах избухливостта му за страст, а ревността му ме ласкаеше. Втория път, когато ме удари, го напуснах, защото веднъж би могло да е ужасна грешка, но два пъти — това е вече схема.
Илай стисна ръката й.
— Някои хора не могат видят схемата, когато са част от нея.
— Знам. Разговарях с много жени в групите за взаимопомощ и разбирам как можеш да бъдеш убеден да приемеш извинението или да започнеш да вярваш, че вината е твоя и си го заслужаваш. Махнах се, и то бързо.
— Не си го докладвала.
Абра въздъхна.
— Не, не докладвах. Исках да вярвам, че оттеглянето ми е достатъчно. Защо да вредя на кариерата му или да се въвличам в скандал? Взех си кратък отпуск, за да не се налага да обяснявам насиненото си око на колеги и приятели, и дойдох тук за седмица.
— В Уиски Бийч?
— Точно така. Идвала съм тук с мама преди години, а после с леля и със семейството й. Пазя хубави спомени от града, така че наех къща и се разхождах по плажа, за да си дам време да се излекувам, както си мислех.
— На никого ли не каза?
— Тогава — не. Бях допуснала грешка. Казах си, че ще я поправя и ще продължа живота си. И колкото и тъпо да звучи, бях объркана. Върнах се на работа, но нищо не ми изглеждаше както трябва. Приятелите ми взеха да ме питат какво става. Разбрах, че Дерек е разговарял с тях и им е казал, че съм скъсала с него, което според мен ме поставяше в унизителното положение да им призная, че ме е ударил и съм го напуснала.
— Обаче действията му не са били безплодни.
Тя го погледна.
— Поредната схема, нали така? Да, той беше посял семена, достатъчно от които поникнаха. Познаваше много хора, беше умен, беше разгневен. Тук и там пусна слухове, че съм невротичка. И започна да ме следи. А когато те следят, ти рядко го знаеш. И аз не знаех. Не и докато отново не започнах връзка. Случайно. Съвсем случайно. Виж.