Посочи един пеликан, който се рееше над водата и внезапно се гмурна, за да улови вечерята си.
— Май ми е жал за рибата, обаче обичам да гледам пеликаните. Имат най-странната форма и изглеждат едни такива тромави, като лосове, а после внезапно свиват криле и се забиват във водата като копие.
Илай застана срещу нея.
— Отново те е наранил.
— О, боже. Да. И то не само по един начин. Но да приключвам. Няма нужда да разказвам детайлите минута по минута. Шефът ми започна да получава анонимни бележки за поведението ми, за предполагаемата ми зависимост от наркотици, алкохол, секс, за това, че използвам секса, за да влияя на дарителите. След много такива гадости най-сетне ме извика и ме разпита. И отново трябваше да се самоунижа — или поне така се чувствах тогава — като му разказах за Дерек. Шефът ми разговаря със своя шеф и адът се стовари отгоре ми.
Вдиша дълбоко и бавно.
— В началото се започна с дребни гадни нещица. Нарязани гуми, разбита ключалка на колата. Телефонът ми звъни посред нощ постоянно, после ми затварят. Разбирам, че някой е отменил резервациите ми за обяд или за вечеря. Компютрите ми — на работа и в къщи — бяха хакнати. Колата на мъжа, с когото се срещах от време на време, осъмна със строшени прозорци, а шефът му получи отвратителни доноси срещу него. Спряхме да се виждаме. Връзката ни не беше сериозна, а и така беше по-лесно.
— Какво направи полицията?
— Разговаряха с него, той отрекъл всичко. Много е убедителен. Казал им, че е прекратил връзката ни, защото съм твърде властна и съм станала агресивна. Разтревожен бил за мен и се надявал да получа помощ.
— Един съвестен полицай би следвало да разбере какво се крие зад това.
— Мисля, че разбраха, но не можеха да докажат, че той стои зад това. И нещата продължиха. По-дребни случки, по-сериозни и така — над три месеца. През цялото време бях на ръба, пострада и работата ми. Започна да се появява в ресторантите, където обядвах или вечерях. Поглеждам през прозореца на апартамента и виждам колата му… Или поне така си мислех. Движехме се в близки кръгове, живеехме и работехме общо взето в една и съща среда и тъй като той никога не ме доближаваше, полицията не можеше да направи нищо. Един ден избухнах, когато го видях в ресторанта, където обядвах с една колежка. Отидох при него и му казах да ме остави. Нарекох го как ли не, направих ужасна сцена, докато колежката ми не ме измъкна оттам.
— Извадил те е от релси — тихо каза Илай.
— Напълно. Стоеше абсолютно спокоен през цялото време или поне така си помислих. А същата вечер проникна в апартамента ми. Чакаше ме, когато се прибрах от работа. Напълно беше изгубил контрол. Опитах да се боря, но той беше по-силен. Имаше нож — един от моите ножове от кухнята — и помислих, че ще ме убие. Опитах се да избягам, но той ме хвана и се сборичкахме. Прободе ме.
Илай спря, обърна се и хвана ръцете й.
— В ребрата. Още не знам дали беше инцидент или преднамерено, но помислих, че всеки миг ще умра, и започнах да крещя. Вместо ножа използва юмруците си. Удряше ме, блъскаше ме, а когато съседите ми нахлуха, ме изнасилваше. Бяха ме чули да крещя и се бяха обадили на полицията, но слава богу, че не бяха решили да я изчакат. Мисля, че щеше да ме убие с голи ръце, ако не се бяха намесили и не бяха го спрели.
Илай обви ръце около тялото й и тя се облегна на него. Беше си мислила, че повече мъже биха се отдръпнали, щом чуят думата „изнасилване“. Но не и Илай.
Отново тръгна, успокоена от ръката му.
— Този път не се отървах само с насинено око. Майка ми беше в Африка, но веднага се прибра. Знаеш всичко за процеса — разследването, разговорите с полицията, съветниците, адвокатите. Ужасно е това повторно изживяване на станалото и бях бясна, че съм в ролята на жертва. Накрая се научих да се приемам като жертва, но не смятах да остана такава. Бях благодарна, че уважиха молбата ми и не се наложи да мина отново през всичко по време на процеса. Отиде в затвора, а майка ми ме отведе в провинцията — в лятната къща на приятел в Лоръл Хайландс. Осигури ми пространство, но не прекалено. Даде ми време, спокойни разходки, дълги сълзливи запои, среднощно печене на курабийки с шотове текила. О, боже, тя е най-прекрасната жена.
— Бих се радвал да се запозная с нея.
— Може би ще се запознаете. Даде ми месец време, а после ме попита какво искам да правя с живота си.