— Вече се показват звездите. Трябва да се връщаме.
Тръгнаха да се прибират, а вечерният бриз задуха в гърбовете им.
— Какво й отговори?
— Казах й, че искам да живея на брега. Искам всеки ден да виждам океана. Казах й, че искам да помагам на хората, но не бих могла да се върна пак в офиса, да се върна към задълженията, срещите и заседанията. Разциврих се, защото бях сигурна, че ще е разочарована от мен. Имах образование, умения, опит, за да правя промени. Някога работех точно това, а сега исках единствено всеки ден да гледам морето.
— Грешала си. За това, че ще я разочароваш.
— Грешах. Тя ми каза, че трябва да намеря мястото си и да живея живота си по начин, който ме удовлетворява, който ме прави щастлива. Така че дойдох тук и открих това, което ме прави щастлива и доволна. Можеше да не съм тук и да правя това, което наистина обичам, ако Дерек не ме беше сломил.
— Не те е сломил. Не вярвам в съдбата, в предопределението, но понякога тези неща просто те блъскат в лицето. Ти си там, където трябва да бъдеш, защото трябва да си там. Мисля, че си намерила пътя си.
— Хубава мисъл. — Абра застана до стълбата към брега, обърна се към Илай и сложи ръце на раменете му. — Тук бях щастлива и много по-отворена, отколкото преди. Взех добре обмислено решение за сексуалния си пост някъде преди година, защото макар да срещнах някои наистина хубави мъже, никой от тях не докосна онази част от мен, която беше по-наранена, отколкото бях склонна да призная. Това е голяма отговорност за теб, Илай, но наистина ще съм ти благодарна, ако ми помогнеш да приключа с поста.
— Сега ли?
— Мисля си, че сега би било добре. — Приближи се и го целуна. — Ако нямаш нищо против.
— Е, ти все пак ми приготви супа.
— И хляб — напомни му тя.
— Значи това е най-малкото, което мога да направя. Но първо трябва да се приберем.
Щом се заизкачваха по стълбите, Илай се окашля.
— Виж, трябва да отскоча до града. Нямам никакви предпазни средства. Напоследък не съм мислил много за секс.
— Няма нужда да ходиш никъде. Онзи ден оставих опаковка с презервативи в стаята ти. Напоследък си мислих за секс.
Илай въздъхна.
— Ти си най-добрата домашна помощница, която някога съм имал.
— О, Илай, още нищо не си видял.
13.
Докато се изкачваха по стълбите към къщата, се притесняваше, че от доста време му липсва практика, а не беше напълно убеден, че сексът е като да караш колело.
Естествено, основните неща си оставаха, обаче процесът изискваше движения, техника, синхрон, атмосфера. Щеше му се да мисли, че някога го е бивало. Никоя не се беше оплакала, включително и Линдзи.
— Спираме да мислим за това — обяви Абра, когато се озоваха пред вратата на Блъф Хаус. — В главата ми е каша и се басирам, че същото е и в твоята.
— Може би.
— Значи спираме да мислим.
Съблече анорака си, окачи го на закачалката, после хвана якето му и започна да го смъква от раменете му, докато се притискаше в тялото му. Накрая устните й намериха неговите.
Мозъкът му не експлодира, но Илай беше адски сигурен, че това предстои.
— Ето така става — обяви тя, като съблече якето му и го окачи.
— Да, почвам да схващам. — Стисна ръката й и я придърпа към себе си. — Не искам да правя това в пералното помещение или на пода в кухнята. А в момента и двата варианта ми изглеждат много добри.
Абра се разсмя, отново го целуна по устните и започна да разкопчава копчетата на ризата му.
— Няма причина да не почнем по пътя.
— Имаш право.
Беше облечена с мек син пуловер, поне докато той не го издърпа и захвърли зад тях, докато се качваха нагоре по стълбите.
Тя разкопча колана му, той смъкна корсажа й в цвят шампанско, който носеше под пуловера си. И двамата се спънаха в основата на стълбището.
Олюляха се и успяха да се хванат.
— Май е по-добре да се качим горе — предложи тя.
— Добра идея.
Илай отново хвана ръката й.
Затичаха се като две хлапета, както си помисли по-късно, бързащи към голям бляскав подарък под коледната елха. Само дето повечето хлапета не опитват да си събличат дрехите едно на друго, докато тичат.
Останал без дъх, най-сетне успя да смъкне корсажа й, когато влетяха в спалнята.
— О, боже, я се виж.
— После ще се гледам.
Освободи колана му и го остави да издрънчи на пода.