Илай знаеше, че няма как буквално да се гмурнат в леглото, но май почти успяха да го постигнат. Забрави за движения, техника и пози. И определено забрави финеса. Но тя май нямаше намерение да се оплаква.
Искаше тези меки хубави гърди в ръцете си, женствените й форми, мекотата на кожата й. Искаше да я докосва с устни, да усеща с устни как бие сърцето й, ръцете й да са в косите му, докато го притиска към себе си.
Докато му предлага тялото си като дар.
Остави се да потъне в уханието й, ароматът на морска богиня, който изпълваше съзнанието му с нимфи и сирени. Ефирното изваяно тяло вибрираше от енергия, която преливаше в него.
И когато паднаха на леглото, ненаситни и стенещи, усети, че може да направи всичко, да бъде всичко, да притежава всичко.
Тя копнееше, жадуваше. Всичко беше тъй неустоимо, бързо, прелестно. Ръцете му върху тялото й, нейните върху неговото. Познаваше извивките му, формите му, но сега чувстваше не утешение или покой, сега усещаше как се възпламенява.
Искаше да възпламени и него и пламъкът да погълне и двамата.
Всички желания, добри, силни, здрави желания, които беше заключила навън, нахлуха освободени в дива надпревара, разбивайки по пътя си всички бариери и съмнения.
Не можеше да се насити, притисна устни до неговите, водена от желанието да се почувства изпълнена. Но гладът само стана още по-свиреп, като меч, втъкнат в движещо се колело. Използва ноктите си, за да се добере до него, да впие зъби в рамото му и остана бездиханна, когато той страстно я положи на леглото и я взриви с пръстите си.
Оргазмът премина през цялото й тяло като възхитителна експлозия. Заслепена, опиянена, се притисна към него.
— Боже. Моля те. Господи. Сега.
Благодаря ти, Господи, помисли си той, защото наистина трябваше да стане сега. Когато потъна в нея, земята не просто започна да се движи. Тя се разтресе.
Светът се разтресе. Въздухът се наелектризира. Тялото му пламна, а после изригна триумфиращо, блажено, с отчаяния и омайващ копнеж за още.
Тя се вкопчи в него, ръце и крака, оплетени в дива езда. Бързи ритмични движения на потните тела, лудешкото скърцане на леглото, задъханото щастие, което надвика ленивия плясък на прибоя, шушнещ през прозорците.
Илай почувства как се отпуска, как се понася във вихъра на звуците, страстта, вцепеняващата наслада.
Как потъва в нея.
Можеше да се закълне, че полетя високо, надалеч в мига на сладката болка точно преди да изригне.
Не помръдваха. Докато траеше лудото им приключение, бе паднал мрак, но Илай не беше напълно сигурен, че не е ослепял.
По-добре да си остане така завинаги. Усещането на тялото й под неговото, гладко и изящно, беше толкова прекрасно. Тя лежеше отпусната, но сърцето й биеше в ритъм с неговото. И това го караше да се чувства като бог.
— Не бях сигурен, че ще се справя.
— О, справи се повече от великолепно. Не знам дали отново ще го постигнем.
Той примигна.
— Аз на глас ли казах това?
Абра се разсмя.
— А пък аз не бях предубедена като теб, но все пак не бях сигурна дали ще се справим. Имам чувството, че светя. Не разбирам защо не осветявам цялата стая като факла.
— Може да сме ослепели.
Той помръдна, Абра отвори очи и се вгледа в неговите.
— Не, виждам те. Просто е тъмно. Тази нощ луната е едва четвъртинка.
— Чувствам се, все едно съм кацнал на нея.
— Пътешествие до луната. — Това я накара да се усмихне и тя разроши косата му. — Харесва ми. Сега имам нужда само от малко вода, преди да умра от жажда, а може би и от малко храна, преди да опитаме да продължим пътешествието.
— Мога да ти донеса вода. Държа бутилки в… — Илай се извъртя, протегна се към нощната масичка и се озова на пода.
— Какво, по дяволите!…
— Добре ли си? — Абра се надвеси от ръба на леглото. — Защо си на земята?
— Не знам.
— Къде е лампата… къде е нощната масичка?
— Не знам. Да не сме се озовали в паралелна вселена? — Разтърка бедрото си, докато се изправяше, и изчака очите му да свикнат с тъмнината. — Нещо не е наред. Вратите към верандата трябва да са ей там, но не са. И… я чакай.
Внимателно тръгна през тъмната стая, изпсува, когато заби палеца си в един стол, заобиколи го пипнешком, затърси нощната лампа и включи осветлението.
— Защо съм тук? — запита тя.
— Защото леглото е… Беше там. А сега е тук и е обърнато настрани.
— Преместили сме леглото?