— Ей тук беше — повтори той и се върна при нея. — А сега е тук. — Отиде до леглото, седна и Абра се настани до него. Двамата седяха и изучаваха празното място между двете нощни масички.
— Това е твърде много насъбрана сексуална енергия — реши тя.
— Да, натрупал съм завидни залежи. Случвало ли ти се е някога такова чудо?
— За пръв път ми е.
— И аз така. — Той се обърна към нея и се усмихна. — Ще си го отбележа в календара.
Абра обви ръце около шията му и се разсмя.
— Да го оставим тук засега. По-късно ще проверим дали можем да го преместим обратно.
— В къщата има много други легла. Можем да експериментираме. Мисля… Мамка му. Натрупана сексуална енергия, Абра, леглото е тук, нощните шкафчета и презервативите са ей там. Не помислих. Не можех да мисля.
— Всичко е наред. Взела съм предпазни средства. От колко време трупаш сексуална енергия?
— От около година.
— Аз също. Мисля, че сме покрили тази зона на безопасност, така да се каже. Защо не пием вода, не хапнем и не проверим какво друго можем да преместим?
— Наистина ми харесва начинът ти на мислене.
Оказа се права за супата. Изключителна беше. Илай започваше да мисли, че твърде рядко се случва тя да греши за нещо.
Седяха около кухненския плот, той — с анцуг, Абра — в един от халатите на баба му. Ядяха супа, хляб, пиеха вино, разговаряха за филми, които тя го караше да гледа, или за книги, които и двамата бяха чели.
Разказа й за находката си в домашната библиотека.
— Интересна беше. Определено е писана от жена с мъжки псевдоним.
— Това ми звучи предубедено и малко саркастично.
— Нямам предвид това — оправда се той. — Не ме интересува полът на писателя. Просто ми се струва, че е била жена, особено като се вземе предвид времето, когато е писана историята. Езикът е цветист, определено романтичен. Хареса ми, въпреки художествената измислица.
— Искам и аз да преценя. Ще ми я дадеш ли?
— Разбира се. След тази история с изкопа реших да прегледам библиотеката и да видя какво имаме за легендата, за „Калипсо“, за Натаниъл Брум и моята предшественица Виолета.
— Това е начинание, в което искам и аз да участвам. Все се канех да помоля Хестър да ми заеме някои от книгите, но така и не го направих. Обичам да чета художествена литература или книги за самопомощ.
Илай я смяташе за една от най-силните и оправни жени, които някога беше срещал, така че трябваше да попита:
— От каква помощ се нуждаеш?
— Зависи от деня. Когато първоначално се преместих тук, все още се чувствах малко несигурна. Четох много книги, търсех баланс, оправях се с травмата.
Той положи ръце върху нейните.
— Не искам да връщам лошите ти спомени, но ми се ще да ми кажеш колко му дадоха.
— Двайсет години. Прокурорът го обвини в изнасилване, побой, опит за предумишлено убийство и щяха да му дадат доживотна. Смъкнаха до тежко сексуално насилие, като се добави и ножът, и настояха за максималната. Не мислех, че ще я получи, но споразумението…
— Следенето, преднамереното нахлуване в дома ти, съседите очевидци. Разумно е постъпил да приеме. Какво мислиш за двайсетте години?
— Става. Доволна съм. Когато някой ден реши да опита да излезе предсрочно, смятам да бъда там и да говоря. Възнамерявам да взема снимки как съм изглеждала след нападението. Бих искала да мисля, че това не е отмъщение, обаче…
— Не е.
— Всъщност не ми пука дали е, или не е, а и вече съм в мир със себе си. Знам, че се чувствам по-спокойна, като е в затвора, и ще направя каквото мога, за да го задържа там. Далеч от мен, далеч от всеки друг, който би могъл да попадне в полезрението му. Постигнах равновесие и оттогава постоянно имам нужда от малък тласък, от нещо, което да ме отвори към различен начин на възприемане.
Усмихна се и взе още една лъжица супа.
— А как е твоето равновесие, Илай?
— Точно сега имам чувството, че мога да правя кълбета напред по опънато въже.
Абра се изсмя, докато отпиваше вино.
— Сексът е най-доброто изобретение.
— Няма спор по въпроса.
— Може би трябва да вмъкнеш малко секс в книгата си — освен ако не мислиш, че е твърде женствено и романтично де.
— Долавям предизвикателство.
— Не искаш ли героят ти накрая да постигне равновесие? — Наведе се и леко притисна устни до неговите. — Ще се радвам да ти помогна с изследванията.