— Глупак ще бъда, ако ти откажа. — Без да сваля поглед от нея, Илай плъзна ръце по бедрата й. — Кухненският под все още ми изглежда добре.
— Длъжни сме да го изпробваме, да.
Докато се притискаше към него, звънецът на вратата огласи къщата.
— По дяволите. Запази мисълта си.
На вратата стоеше Вини и Илай осъзна, че не е постигнал равновесие, щом видът на ченге, било то и стар приятел, още свива сърцето му.
— Здравей, Вини.
— Илай. Получих обаждане, когато си тръгвах — смяната ми свърши. Исках да спра, за да… О, здрасти, Абс.
— Здрасти, Вини. — Абра пристъпи иззад Илай. — Влизай вътре на топло.
— Ами добре… Лош момент. И утре можем да говорим, Илай.
— Влизай, Вини. Просто ядем супа. Абра я направи.
— Искаш ли? — попита го тя.
— Не, благодаря. Не. Аз, такова, преди два часа вечерях и…
— Два пъти седмично правя масажи на Илай — обясни Абра. — И гледам да съм сигурна, че се храни, защото често забравя. И правим секс. Това е ново развитие.
— Добре. Боже, Абра. Човече.
— Защо не влезеш и не седнеш при Илай? Ще направя малко кафе.
— Не искам да ви се натрапвам.
— Твърде късно — обяви Абра, като влизаше.
Илай се усмихна зад гърба й.
— Невероятна е.
— Да, такова… Виж, Илай, харесвам те. Или поне навремето те харесвах и съм склонен да те харесвам и сега. Просто не я забърквай и нея.
— Сериозно се старая. Междувременно наистина можем да влезем и да седнем. — Обърна се към гостната и спря, когато Вини се загледа в масажната дъска. — Не приема „не“ за отговор.
— Вероятно. — Вини пъхна палци в униформения си колан. — Да си дойдем на думата. Илай, знам, че детективите Корбет и Улф са идвали при теб.
— По-рано проведохме интересен разговор.
— Корбет е здравомислещ, умен и акуратен. Не познавам Улф, но е повече от очевидно, че здраво е забил зъби в случая и не смята да се откаже.
— Здраво е забил зъби в мен от година. — Илай се отпусна на дивана. — Още имам белези.
— Сега ще ги забие и в Абра, и в мен.
— Съжалявам, Вини.
Вини поклати глава и седна на стола.
— Не ти ща извиненията. Искам обаче да съм сигурен, че знаеш, че той ще направи каквото може, за да дискредитира Абра като твое алиби, и ще се опита и мен да забърка в кашата.
— Той е идиот. — Абра влезе с чаша кафе. — Опасен идиот, мисля.
Вини взе кафето и се вторачи в чашата си.
— Той е упорит и опитен полицай с много солидна репутация. А сега те е взел на мушка, защото вътрешно е убеден, че си олицетворение на греха. И ако не успее да го докаже, за него това ще е провал.
— Не мога да съм виновен за убийство само за да запазя чисто досието му.
— Познавал е Дънкан.
— Разбрах това.
— Не съм се задълбочавал, но доколкото схващам, двамата са били доста близки. Така че сега е още по-мотивиран да те закопае. А този път имаш алиби.
— Това трябва да съм аз.
— А в теб — обърна се Вини към Абра — ще види лъжкиня, защитаваща своя…
— Напоследък правилната дума е любовник — вметна тя. — Може да опита да ме дискредитира. Обречен е на провал. По лицето ти чета, мислиш, че би било по-лесно и по-чисто, ако не спях с Илай. Аз… ние усложнихме нещата. Но истината си остава истина, Вини.
— Искам само да знаете, че ще продължи да се рови. Вече здравата се е захванал с Илай, така че трябва да очакваш да се насочи и към теб, Абс.
— Това не ме притеснява. Илай знае за Дерек, Вини.
— Добре. — Вини кимна и отпи от кафето. — Не искам да си притеснена. Искам да си подготвена.
— Оценявам това.
— Налице ли са вече резултатите от балистичната експертиза? — запита Илай.
— Не мога да споделям данни от разследването. — Вини сви рамене и отново отпи от кафето. — Баба ти има хубава колекция от антични оръжия горе — веднъж ми ги показа. Не помня сред тях да има трийсет и втори калибър.
— Не — отвърна Илай небрежно. — Нищо такова нито в колекцията, нито в къщата.
— Ами… По-добре да тръгвам. Благодаря за кафето, Абра.
— Няма защо.
Илай се изправи, за да го изпрати до вратата.
— Благодаря ти, задето дойде заради това, Вини. Няма да го забравя.
— Грижи се за нея. Тя много добре знае колко гадни могат да бъдат хората, но все още предпочита да не вярва в това. И не се забърквай в неприятности.
Мислех, че го правя, каза си Илай. Обаче неприятностите можеха да се промъкнат и през най-малкия отвор.